В инсталации, изрисувани с птици и таралежи, горещата вода от дълбоките подземни етажи се насочва за производство на енергия и топлина за хиляди домакинства в третия по големина унгарски град Сегед.

Експертите твърдят, че проектът, обявен за най-голямата реконструкция на градската отоплителна система в Европа, може да послужи като модел за други градове на континента, тъй като държавите от ЕС се опитват да се откажат от руския газ след инвазията на Москва в Украйна.

"Геотермалната енергия е местна, достъпна и възобновяема, така че защо да не я използваме", казва геологът Тамаш Меджиес пред АФП край наскоро завършен сондаж в средата на жилищен квартал.

Градът със 160 000 души население, разположен на около 170 км южно от Будапеща, е един от 12-те в централноевропейската държава без излаз на море, в които има геотермално централно отопление.

Когато системата бъде напълно изградена през следващата година, 27 кладенеца и 16 отоплителни инсталации ще подават геотермално загрята вода по 250 км тръби за отопление на 27 000 апартамента и 400 нежилищни потребители.

Това е най-голямата геотермална градска отоплителна система в Европа извън Исландия.

Но за разлика от исландската столица, отоплителните системи в Сегед са изградени за работа с газ.

Унгария, която е член на ЕС, покрива 65% от нуждите си от петрол и 80% от нуждите си от газ с внос от Русия.

"Този жилищен проект е построен през 80-те години на миналия век. Оттогава досега сме изгорили милиони кубически метри вносен руски газ, за да затоплим студената вода в тези апартаменти", казва Меджиес.

Но сега "направихме сондаж и получихме гореща вода под краката си", каза той за проекта, чиято стойност от над 50 млн. евро е частично покрита от фондовете на ЕС.

Той добави, че проектът може да бъде "модел" за градове в части на Франция, Германия, Италия или Словакия, които са богати на геотермални находища.

Според експертите геотермалната енергия е недостатъчно използван източник на възобновяема топлинна енергия в Европа.

"Развитието на геотермалното градско отопление в Сегед е лесен за възприемане пример в много региони на Европа", казва Ладислав Рибах, експерт в Института по геофизика в Цюрих, Швейцария.

Лайош Керекеш от Регионалния център за изследване на енергийната политика заяви пред АФП, че повече от 25 % от населението на ЕС живее в райони, подходящи за геотермално централно отопление.

Много преди войната в Украйна Балаж Кобор, директор на отоплителната фирма Szetav в Сегед, започва да проучва как градовете могат да използват геотермална енергия и "чука на вратите на вземащите решения".

През 2015 г. градската община назначава него и Меджис да инициират интегрирането на възобновяеми енергийни източници в централното отопление.

"За да отоплява града годишно, фирмата изгаряше 30 милиона кубически метра газ и произвеждаше около 55 000 тона въглеродни емисии всяка година", казва Кобор.

"Самият град беше най-големият източник на въглеродни емисии", добави той.

Според Кобор замяната на газа с геотермална енергия ще намали емисиите на парникови газове в града с 60 % - около 35 000 тона - годишно.

Ако подобни малки и средни градове преминат към геотермално отопление, това ще бъде "голяма стъпка към въглеродно неутрална, устойчива Европа", каза той.

Заобиколена от планинските вериги на Карпатите и Алпите, Унгария и особено районът около Сегед образуват басейн, в който горещата вода с температура 92-93°C се събира на дълбочина до 2000 метра под земята.

В съоръжения, разположени в близост до кладенците, "топлообменници", състоящи се от стотици метални панели, прехвърлят топлината към водата в тръбопроводни вериги, които обслужват различни квартали.

Самата геотермална вода не влиза във веригите, а отново навлиза в земята чрез "реинжектиращ" кладенец наблизо, обяснява Медгис.

В друг квартал шумна бормашина постепенно си проправя път все по-надълбоко в земята, като добавя участъци от тръби.

Периодът на сондиране отнема около три месеца, казва Меджис.

И макар че жителите виждат и чуват работата на сондажите, след приключването ѝ те не забелязват промяна на източника на топлина в домовете си.

"Радиаторите и чешмяната вода са толкова топли, колкото и преди. Не усещам никаква разлика", казва пред АФП Габриела Маар Пало, 50-годишна чиновничка. /БГНЕС