Жолт Богар, Дойче веле

В края на ноември 2022 г. украинските специални сили арестуват предполагаем руски агент на граничен пункт в Унгария. Мъжът се е опитвал да пренесе секретна информация на USB памет. В нея се съдържали данни за ръководството и персонала на украинското вътрешно разузнаване СБУ и военното разузнаване ГРУ, както и чувствителна информация за базите, оръжията и логистиката на украинската армия. Оказва се, че шпионинът е възнамерявал да достави данните на руското посолство в унгарската столица Будапеща.

Журналистът Саболч Пани съобщава за случая в медийния портал “Balkan Insight”. От дълго време той проучва руската шпионска дейност в Унгария и се опасява, че Будапеща може да се превърне в център на руския шпионаж в Европейския съюз. Понастоящем в унгарската столица са акредитирани над 50 руски дипломати, докато в Прага, Варшава и Братислава те са около 20. "Известно е, че много агенти работят прикрити като дипломати, за да се ползват с имунитет и да не могат да бъдат преследвани от властите на приемащата страна", обяснява журналистът.

Имунитет за банка от бившия СССР

Освен служителите на руското посолство, с имунитет се ползват и служителите на Международната инвестиционна банка (МИБ), която бе създадена по времето на Съветския съюз. Централата на банката се пренесе от Москва в Будапеща преди три години. Това означава, че банковите служители не са под контрола на унгарския орган за финансов надзор, нито са застрашени от наказателни разследвания или присъди.

Още при обявяването на този ход унгарската опозиция заподозря, че правителството в Будапеща подкрепя разширяването на мрежата на КГБ. И не без основание. Шефът на МИБ Николай Косов произхожда от семейство на шпиони: баща му някога е бил резидент на КГБ в Будапеща, а майка му е възхвалявана от руската информационна агенция ТАСС като "една от най-забележителните шпионки на XX век".

Руските шпиони имат свобода на действие

След нападението на Русия над Украйна на 24 февруари 2022 г. държавите от ЕС и НАТО, които преди това членуваха в МИБ – а това бяха България, Румъния, Чехия и Словакия, обявиха оттеглянето си от банката, но Унгария остана. Нещо повече, от началото на руската агресия всички държави от ЕС показаха, че са готови да експулсират руски шпиони, действащи под дипломатическо прикритие - с изключение на Унгария.

Разследващият журналист Саболч Пани казва пред ДВ, че могат да се изброят много случаи, които потвърждават, че руското разузнаване работи активно в Унгария, а унгарските власти са наясно с това, но не протестират. Пример в това отношение е бившият евродепутат от крайнодясната партия „Йобик“ Бела Ковач, наричан "КГБела". През април 2014 г. той е разкрит от унгарските органи за сигурност, но едва през април 2017 г. е обвинен в шпионаж в полза на Русия. Минават осем години, докато се произнесе присъда срещу него. През това време Ковач успява да избяга в Москва.

Хакери в унгарското външно министерство

Разследването на Пани и колегите му разкрива също, че руски хакери са прониквали многократно в мрежите и вътрешните комуникации на унгарското външно министерство поне от 2012 г. насам - а също и след началото на войната срещу Украйна. Правителството в Будапеща никога не е потвърждавало официално тези данни, но западните съюзници на Унгария са знаели, че IT-системите на министерството на външните работи в Будапеща са „пробити“. Затова са били твърде предпазливи, когато са предоставяли на Унгария поверителни информации.

Натурализацията на етнически унгарци от Украйна, както и т.нар. "златни визи", раздавани срещу заплащане, също увеличиха рисковете за сигурността. Андрей Наришкин, син на ръководителя на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин, пристига със семейството си в Будапеща със "златна виза", където е можел да живее необезпокоявано.

Контакти чак до министър-председателя

Жилището на Наришкин е регистрирано като собственост на фирма на бизнесмен, който от повече от десет години е приятел с Антал Роган, началник на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан. Именно Роган е отговарял до 2017 година за продажбата на „златните визи“. По данни на “Трансперънси интернешънъл” фирми, близки до управляващата партия на Орбан "Фидес", са спечелили около 411 милиона евро от продажбата на „златни визи“.

Процедурите по натурализация на представители на унгарското малцинство в Украйна също създадоха проблеми със сигурността. Тъй като контролът е бил недостатъчен, много украински граждани са успели да получат унгарско гражданство, без да знаят и дума унгарски. Това може да е бил и метод, чрез който агентите на руските тайни служби са получавали свободен достъп до страните от Шенгенското пространство.

Зависимост от Русия

Пани и колегите му проучват и предисторията на близките отношения между правителството на Орбан и Путин. Те стигат до заключението, че Москва е направила унгарското правителство уязвимо на изнудване - например чрез зависимостта от руски изкопаеми горива и чрез съвместни сделки в енергийния сектор, както и поради разширяването на атомната електроцентрала в Пакш с помощта на руски технологии и финансиране.

"Сътрудничеството в енергийния сектор, но и дейността на руското разузнаване в Унгария имат дълготрайни исторически корени", обяснява Пани. Тъй като евтината енергия е от системно значение за унгарския икономически модел, това сътрудничество никога не е било поставяно под въпрос.