Партията на бившия президент на България Румен Радев получи монолитно болшинство в парламента и правото самостоятелно да формира правителство.

УНИАН се поинтересува дали България сега ще се превърне в нов плацдарм на Русия в Европа, пише украинската агенция.

19 април в България се проведоха парламентарни избори. На тях с резултат от 44% от гласовете победа получи партията на бившия президент на страната Румен Радев „Прогресивна България“. По различни изчисления, това количество е достатъчно за създаване на моноболшинство и самостоятелно формиране на правителство.

Като се има предвид, че Радев е известен евроскептик, когото също така считат за проруски политик, такъв успех на неговата партия на парламентарните избори вече се нарича реванш на Кремъл в Европа. Тъй като предишното „протеже“ на Русия – унгарският премиер Виктор Орбан, вече може да бъде само с приставката „бивш“, а в Москва след обявяването на резултатите от изборите в България вече заявиха, че на Русия ѝ допадат изявленията на бъдещия премиер... Но наистина ли Радев е равен на Орбан?

Осми избори за пет години

За начало трябва да се разбере, че сегашните избори в България бяха предсрочни (както и много пъти преди това). И се проведоха след масови протести, които миналата година обхванаха страната. Гражданите на България излязоха на улиците срещу корупцията и икономическата политика на предишното правителство. Радев, тогава още в статута на президент, подкрепи тези протести, а по време на предизборната кампания обещаваше да сложи край на нестабилността.

Защо президентът поиска да отиде в парламента и да запази възможността да стане премиер? Работата е там, че България е парламентарна република. Следователно цялата пълнота на властта е у премиера и неговия кабинет.

„В България през последните пет години се проведоха осем изборни кампании. Това е своеобразен „ваймарски синдром“ на нестабилна парламентарна демокрация. И този проблем, макар и не винаги, но доста често води до търсене от страна на избирателите на „силна ръка“, която трябва да „въведе ред“, – обръща внимание председателят на управителния съвет на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко. – Именно затова генерал Румен Радев предсрочно напусна поста президент и претендира за статута на министър-председател. И българските избиратели гласуваха преди всичко за него, а след това вече за неговата партия“.

По думите на Фесенко „Прогресивна България“ на Радев е създадена набързо и по-скоро представлява коалиция в подкрепа на харизматичен лидер, отколкото силна политическа сила. Освен това цялата кампания е изградена върху критика към „предшествениците“ и обещания, които гражданите са искали да чуят – без конкретика. С оглед на това съвсем не е факт, че новото правителство ще се окаже по-стабилно от предишното.

„Съвсем не е факт, че новото българско правителство ще бъде стабилно. Дълго време в парламента на страната не можеха да формират работещо правителство. Сега то уж трябва да стане еднопартийно и да осигури съответната стабилност. Обаче еднопартийното правителство е и огромна отговорност. Радев отиде на изборите с популистки лозунги, всички ще чакат той бързо да промени всичко. Но с висока вероятност това няма да се получи“, – казва политологът, преподавател в КНУ „Тарас Шевченко“ Петро Олешчук.

Не само Орбан

Макар сега мнозина да се опитват да сравняват българина Румен Радев с унгареца Виктор Орбан, тези политици може да си приличат по популистките лозунги, но не и по поведението.

Първо, Радев се държи значително по-внимателно от Орбан. Той е евроскептик, но не заявява публично открита подкрепа за Русия.

Второ, той също не прави гръмки антиукраински изявления, но казва, че България може да стане определен посредник при решаването на някои въпроси между Русия и Европа.

Трето, основната разлика между Радев и Орбан е в мащаба на властта. Бившият унгарски премиер имаше възможност за двайсет години да изгради около своята политическа сила всички вертикали – от силовата до медийната. При Радев това дори не е близо.

„Не мисля, че Радев ще стане втори Орбан. Особеността на Орбан дори не беше това, че той беше проруски. Той фактически беше монополен управник на Унгария, контролираше законодателната власт, имаше конституционно мнозинство, променяше всичко както искаше и усещаше, че, както се казва, силата е зад него и никой не може да му хвърли предизвикателство“, – казва Олешчук.

По думите му, Радев е по-коректно да се сравнява не с Виктор Орбан, а с други европейски политици, с които Украйна има усложнено сътрудничество. По-специално с Фицо в Словакия или Бабиш в Чехия.

„Те също се възприемат като проруски. Но не може да се каже, че те толкова радикално се изказват против каквито и да било решения, които се приемат в Европейския съюз. Така че тук всичко ще зависи от много обстоятелства. ЕС има инструменти за влияние върху българската власт, а именно – пари. Затова не бива да се очаква, че в България сме получили нов Орбан“, – добавя експертът.

Украинският въпрос

Зависимостта на България от парите на ЕС играе в полза на Украйна. Киев може да използва своето влияние в ЕС, за да продължи да работи със София при взаимноизгодни условия.

Например, България е важен доставчик на боеприпаси за Украйна (тя прави това не пряко, а чрез трети страни). Радев по-рано нееднократно заявяваше, че е против такова сътрудничество. Но трябва да се разбере, че от контрактите печелят оръжейните компании и те, както във всяка държава, имат влияние върху политиката. Така че съвсем не е факт, че Радев действително ще се противопоставя на такова сътрудничество не само на думи.

„Военно-техническото лоби на България активно сътрудничи с Украйна. За тях това беше приоритетно направление. И виждаме пример със същия Фицо, който прави постоянни антиукраински изявления и дори планира да отиде в Москва, но същевременно военно-техническото сътрудничество между Украйна и Словакия не е изчезнало. Те и занапред ни продават оръжие“, – обяснява Петро Олешчук.

Например, българският завод ВМЗ тясно сътрудничи с германския отбранителен концерн Rheinmetall. Миналата година германците обявиха създаването със българите на съвместно предприятие. И обемът на инвестициите от приблизително един милиард евро е сериозен аргумент, за да се затворят очите за това, че част от произведените снаряди ще отидат не само в НАТО, но и в Украйна.

Русия губи ли влияние?

В същото време не бива да се забравя, че цялата тази част от Източна Европа – от България и Сърбия до Унгария и Молдова – е сфера на интереси на Руската федерация (поне руснаците се опитват да го демонстрират). Кремъл възприема този регион като своя зона на влияние, която уж му е останала в наследство от СССР. Затова не е изненадващо, че всеки политик, който има дори минимални проруски възгледи, получава подкрепа от Москва и постепенно набира тежест.

Разбират ли това в Европа? Напълно. В Румъния през 2024 година президентските избори бяха отменени заради вероятна намеса на Русия… Дали РФ ще засили влиянието си в региона на фона на победата в България на евроскептика Радев? Едва ли.

„Виждаме как Русия доста активно работи в целия регион на бившия Варшавски блок. Москва активно използва и съответните настроения в обществото, и агентура, за да доведе до власт близки до себе си политици. Но по този въпрос не виждаме система. В едни страни такива политици идват на власт, в други – я губят“, – отбелязва Петро Олешчук.

Москва действително би искала да има такава подкрепа в регион, който смята за „исторически свой“. Но на практика това желание е много далеч от истината. От една страна, защото дори победата на „проруски“ политик не означава тотална подкрепа за Русия, руските „ценности“ и руското виждане за световния ред от страна на гражданите на тези страни. От друга страна, гражданите гласуват за „проруски“ политици не защото те предлагат да се дружи с Русия, а защото им обещават бързи популистки решения. А ако обещанията останат обещания и резултати няма, то, очевидно, ще има девета изборна кампания за пет години.

Никита Шендеровски