В навечерието на 120-годишнината от гибелта на Апостола на македонския българи Агенция БГНЕС публикува снимки с костите на Гоце Делчев. За пръв път българският читател и зрител ще може да види една уникална снимка. На нея е заснет отвореният саркофаг, в който са съхранявани тленните останки на Апостола от 1923 до 1946 г. Това са черепът на Гоце Делчев, костите от краката и ръцете му.

"За първи път показваме уникални 52 кадъра, които разказват историята на предателството на тленните останки на водача на ВМОРО Гоце Делчев от София на Скопие преди 77 години. Снимките разказват и за глутницата от български и македонски предатели, всички с общ български корен", разказва в интервю за БГНЕС Евгений Еков, главен експерт в дирекция „Централен държавен архив" при Държавна агенция „Архиви".

На 4 май 2023 г. се навършват 120 години от убийството на Гоце Делчев в село Баница, Серско.

Това са уникални негативи, които съдържат снимки от пренасянето на костите на Гоце Делчев от София в Скопие на 7 и 8 октомври 1944 г. "Тези негативи са останали в архивите, без да бъдат показани поради гузната съвест на управляващите България през първите 45 години след 9 септември и нехайството на следващите. Така цели 77 години", заяви експертът.

"Те са уникални дотолкова, доколкото това събитие досега е било представено само от две снимки от вестници и спомените на участниците, които също ще бъдат показани в своето „величие" както от българска, така и от югославска страна. Откритието поставя нова страница в историята за Гоце Делчев. Също така на позорния стълб на предателството ще бъдат изобличени участниците в този предателски акт", подчерта Еков.

Тъжната история на тленните останки на Гоце Делчев

За пръв път българският читател и зрител ще може да види една уникална снимка. На нея е заснет отвореният саркофаг, в който са съхранявани тленните останки на Апостола на македонските българи от 1923 до 1946 г. Това са черепът на Гоце Делчев, костите от краката и ръцете му. Самите кости имат дълга и тъжна история. 
След убийството в село Баница (4 май 1903 г.) Гоце Делчев заедно с другия воевода Димитър Гущанов са погребани в двора на църквата в селото. През 1906 г. Михаил Цеков изважда част от костите на Гоце Делчев, тъй като торсът не се е бил разложил. След дълго митарстване тези кости пристигат в Пловдив, а след това в София след Първата световна война. През 1923 г. са предадени за съхранение на Илинденската организация, обединяваща ветерани в освободителните борби на българите в Македония и Одринско", разказа Евгений Еков.

По поръчение на властите в НР Македония е направен нов саркофаг от майстора от Дебърската школа Насте Мирчевски, както вече е бил прекръстен. „Фактически това е саркофагът, в който костите се намират и днес в каменния гроб в двора на църквата „Свети Спас" в Скопие", уточни експертът.

Историята на едно предателство

Дебатът каква ще е съдбата на Македония след Втората световна война продължава в течение на целия период от 1941 до 1944 г. Тогава ЮКП налага своето становище, че славяните в Македония не са нито българи, нито сърби, а са някаква отделна нация. БРП (комунисти) начело с Георги Димитров приемат тази теза и започват буквално с огън и меч да налагат своите позиции. Част от легитимацията на теорията на македонизма е и пренасянето на костите на Гоце Делчев.

Инициативата за предаването на костите на Гоце Делчев, колкото и невероятно да звучи, не идва от македонска страна, както е разпространено, а от видния деец на БРП (комунисти) и междувременно председател на Илинденската организация Стефан Аврамов от Чирпан.

"Един 100-процентов българин предава на Скопие друг 100-процентов българин", подчерта Евгений Еков.

Стефан Аврамов много старателно скрива предателството в своите биографии. Той пръв издига идеята за пренасянето им още през октомври 1944 г. Трябва да минат цели две години, за да успеят ръководителите на София и Скопие да се разберат и да се стигне до датата 7-8 октомври 1946 г.

В България дори възниква конкуренция кой да бъде по-голям предател. Първенството на Стефан Аврамов се оспорва от Христо Калайджиев, председател на Македонския национален комитет. „В резултат на това се появява едно много дълго писмо от страна на Стефан Аврамов, което представлява хроника на неговите заслуги за предаване на костите на Гоце Делчев и описание на опитите му да склони близките, основно сестрите на Гоце Делчев, да се съгласят да ги предадат. В крайна сметка в резултат на голям натиск, включително и от страна на управляващите начело с Кимон Георгиев и Вълко Червенков, самият той родом от Македония и зет на друг известен „македонец" Георги Димитров, се стига до решението те да бъдат предадени", заяви Еков.

Глутница предатели

Лицата на предателите са запечатани на негативите, които представят „тържеството", както е кръстено тогава траурното шествие. То започва от Македонския дом на ул. „Пиротска", преминава през централната ул. „Търговска", която днес не съществува и на нейно място е издигнат Партийния дом.

Освен Стефан Аврамов и Христо Калайджиев, виждаме Кирил Петрушев – министър на труда в НР Македония, който е ръководител на делегацията; посланик Никола Ковачевич - българин от днешна Северна Македония, преименувал се от Ковачев; ген. Кирил Михайловски Груица, един от набързо произведените от диктатора Тито генерали, чието партизанско име говори достатъчно за неговата ориентация; Диме Бояновски – Дизе - министърът на търговията и бивш бръснар от Прилеп; Лазар Станев, председател на Народния фронт в Скопие.

В Народния театър, където се състои „тържеството", в ложата до македонските гости са министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на информацията Димо Казасов. За да бъде пълна картината, речта за делото на Гоце се прочита от един обикновен тогава учен, но бъдещ академик Тодор Павлов. Сред участниците, които можем да видим на фотосите, са също така „една особа, която дълго време живее на българска софра, но след това през 70-те години се премества в Скопие" – Лика Чопова-Юрукова, племенница на Гоце Делчев от неговата сестра Руша Чопова. На церемонията присъства и „най-яростната и мразеща българите председателката на Антифашистката федерация на жените на НР Македония Вера Ацева, която заради зверствата, които е извършила с избиването на бугараши в нейния роден Прилеп накрая полудява".

„Това е глутницата от български и македонски предатели, всички с общ корен български произход, които извършват предателството на костите на Гоце Делчев от София в Скопие в началото на октомври", подчерта Евгений Еков.
След това ковчегът с костите заминава за НР Македония: минава през Дупница, Горна Джумая, Свети Врач, Петрич от там влиза през Струмица, Велес, Щип и на 11 октомври 1946 г. саркофагът е положен в каменната крипта, където се намира и до днес.

Дела и документи

Освен негативите е открит и документ. Става дума за придружително писмо на ръководителя на делегацията за пренасянето на костите Кирил Петрушев, което е изпратено до владата /правителството – бел.ред./ на НР Македония. Той приложено изпраща протокол №37 от 7 октомври 1946 г. за приемо-предаване на тленните останки, за да бъде запазен в архивите на правителството.

„Самият протокол съдържа имената на националните предатели. От македонска страна – Кирил Петрушев, Диме Бояновски и Лазар Танев. От българска страна са споменатият вече Стефан Аврамов, като председател на Акционния комитет за пренасяне на костите, подпредседателят на същия Комитет известният македонист от Пиринския край Михаил Сматракалев, секретарят Георги Абаджиев, членове Христо Миладинов, Радой Спасов, Петър Трайков – известен терорист на сръбска служба, Лика Чопова Юрукова. По-позорен документ, уличаващ ги в престъпление спрямо българската национална история и памет не може да има. Отдолу са и подписите и на македонските, и на българските национални предатели", подчерта Евгений Еков.