Лилия Шевцова, политолог, Ехото на Москва

Пригответе се за нови неприятности. Този път зашеметяващи. Това няма да е като пощипването от санкциите, които могат да бъдат заобиколени и дори премахнати с помощта на западни лобисти. Както се опитва да направи  Олег Дерипаска. Русия ще трябва да се подготви за истинска звучна плесница.
Нещо повече, има заплаха 

да бъде прекършен гръбнакът на държавността

Когато  започнат да се разпадат вътрешните устои, а Керченският мост и футболното първенство се обявяват за национална гордост, демонстрация на сила и претенции за величие, това е последният ресурс на автокрацията. Но какво ще стане, ако този ресурс вече е изчерпан и светът повече не иска да се преструва, че съществува?

Три десетилетия след падането на СССР Русия успя да удължи инерцията на миналото, запазвайки държавността, защото бе призната от световната общност. Макар че, с изключение на историята, географията и ядрения бутон, нямаме друго на което да стъпим. Западът, който не знаеше как да се държи с Русия и се страхуваше от нейната обидчивост, се съгласи да играе с нея като с пионка. Мълчаливото, макар и условно признаване на правото на Русия за "сфери на влияние" в постсъветското пространство (като не успя да се разбере с НАТО) и твърде особените отношения с Америка, бяха потвърждение на руските претенции за величие. Но днес суверенният хребет е пречупен.
Стремежите на Украйна да стане част от Европа беше 

удар върху мечтата за Евразия

под  диктата на Русия. Москва получи още един шамар в лицето, след като  Лукашенко отказа да продаде суверенитета на Беларус, за да паразитира руският бюджет.

Но много по-важно е друго, че САЩ не желаят да поддържат "биполярност" с Русия, на която да се основава световната сигурност. Америка престана да се преструва, че Русия си остава световна сила, с която има смисъл да си губи времето. В крайна сметка, какъв срам! Нашата държавност е погребана от най-прокремълския президент на САЩ.

Въпреки това, този проблем може да бъде преживян, имитирайки сила в Сирия и Венецуела. Ако не е въздигането на Китай, който не само запълва сферата на влияние на Русия в Централна Азия, но и постепенно започва да притиска Америка. Това е мястото, от където Москва ще трябва да очаква истинско унижение и да се примири с мазохизма да изразява топли чувства към новия световен хегемон.

Сега Вашингтон и Пекин си пращат стрели един на друг. Но ние говорим за времето, когато двата гиганта ще изгладят отношенията си и заедно 

ще формират новата архитектура на света

 В тангото,  което ще танцуват, няма място за трети - за Русия. Пропагандистите на Кремъл все още бърборят за някакъв бъдещ съюз между Русия и Китай. Китайците, които не обръщат внимание на нашето мрънкане, изграждат своя държава - суперсила.

Един от китайските глобалистки проекти носи безобидното наименование - “Един пояс - един път”. Всъщност това е желанието на Пекин да създаде транспортна и икономическа инфраструктура, която да свързва Азия, Европа и Африка, посредством която ще може Китай да прокарва по-активно своите интереси.

Китай няма конкуренти по отношение на търговията и инвестициите в Азия и Африка. Китай дойде в Европа, заливайки я с пари. Вече 70 страни са сключили споразумения за участие в китайския глобален проект. Китайците държат в ръцете си наши съюзници (например Сърбия). Европа твърди, че руският газов поток ще бъде инструмент за влияние на Москва, без да забележи, че европейските съоръжения са в ръцете на китайците.

Още нещо е много важно, Китай изкушава света с различен модел на лидерство, различен от този, който СССР, а после Русия предлагат от десетилетия. Москва винаги се е опитвала да влияе със сила. Именно тази традиция Кремъл продължава, като плаши света с ракети. Китайците насърчават своята версия на глобализацията и отворените граници за стоки и услуги. Те формират лидерство, основано на икономически и технологичен пробив, който трябва да принуди света доброволно да приеме китайските правила на играта.

Докато ние изнудвахме околните с ракети и "зелени човечето", Китай формира "специални сили" на технологичните постижения в света: Baidu, Tencent, Alibaba и iFLYTEK. Тези кампании трябва да станат "шампиони" в производството на изкуствен интелект, в "интелигентно" управление на градовете и да дадат тласък на икономическия растеж. Както Ерик Шмид, неотдавнашен шеф на Google, каза: „До 2020 г. китайците ще настигнат Запада; до 2025 г. те ще бъдат по-добри от нас; до 2030 г. те ще доминират в света. "

До 2025 г. Китай трябва да произвежда 70% от всички микрочипове в света. Китайците инвестират $ 223 млрд. в развитието на науката и технологиите, което представлява 20% от световните разходи за наука и изследвания. За сравнение: от гледна точка на наличието на най-новите технологии Руската федерация е на 124-о място в света, а по отношение на използването на технологиите от индустрията - на 126-о. Русия изразходва 1,14% от бюджета за иновационно развитие.

Китай обаче не се отказва и от създаването на военни сили. Китайците са силно въоръжени. До 2023 г. военният бюджет на Китай трябва да надхвърли 300 милиарда долара (днес военният бюджет на КНР е 152 милиарда долара, а руският военен бюджет е 46 милиарда долара). Наскоро Китай направи изпитание с  мощна неядрена бомба, което изглежда беше  предупреждение  за неговите амбиции.

Навлизаме в нов етап от развитието на този свят. В света, който напускаме, оплаквайки се от неравенство и унижение, доминира Америка. Все още си спомняме с носталгия времето на нейния хегемонизъм с бели ръкавици. В новия свят няма да има  англосаксонска учтивост и толерантност. Ще има жестокост, която досега не сме изпитвали. Ще има пренебрежение и удари по руската гордост и арогантност. Все още предстои да видим как 

Китай ще наложи своето лидерство над Русия

Може, разбира се, да изнудваш света, заплашвайки с играта „руска рулетка“. Но какво ще се промени, ако няма място за нас в хода на бъдещия световен прогрес? Остава да видим: как Русия ще живее със пречупен гръбнак и когато ще намерим нов стълб за нашата държавност…
Послепис: Между другото, Световният икономически форум в Давос е добър барометър на политическите тенденции. Давос отдавна плюе на руските олигарси. Западните лидери са безразлични към Давос. Давос чака да чуе това, което ще кажат китайците.

Превод: Faktor,bg