Уолстрийт джърнъл: Вариант с „Мадуро 2.0“ във Венецуела е твърде реалистичен

С настъпването на 4 декември в Каракас и Вашингтон, ден след като САЩ заловиха венецуелския диктатора Николас Мадуро в дръзка операция, се наблюдава и новата реалност. Приближените на Мадуро все още управляват страната и не изглеждат готови да се откажат от властта. 

Въпросът е дали лидерът на САЩ Доналд Тръмп е склонен да се примири с вариант „Мадуро 2.0“, коментира в свой анализ Уолстрийт джърнъл.

Бившият вицепрезидент Делси Родригес вече е на длъжността президент. Подобно на Мадуро, тя се намира под санкциите на САЩ и Европейския съюз. След залавянето на Мадуро на 3 януари Родригес отправи демонстративно твърди изявления.

Тя е твърдолинеен социалист и е добре известна с близките си връзки с кубинското разузнаване.

Брат ѝ Хорхе Родригес остава начело на парламента. На власт продължава да е и печално известният вътрешен министър Диосдадо Кабейо, който обяви в Каракас, че Съединените щати са постигнали само частичен успех и че чавистката революция ще продължи.

Притеснява ли това администрацията на Тръмп? Поне публично – не особено. Тръмп се похвали, че Делси Родригес ще направи това, което САЩ искат, или ще си понесе последствията, като заплаши с „втора вълна“ на военна намеса, ако тя не се подчини.

Президентът обаче не каза нищо за провеждането на нови избори като цел на американската политика. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че избори ще трябва да има в някакъв момент, но не даде знак за спешност. 

Рубио изрази увереност, че американското ембарго върху износа на венецуелски петрол ще окаже достатъчен натиск върху режима, за да го принуди да изпълни исканията на САЩ.

„Искаме да спре наркотрафикът. Искаме повече членове на банди да не идват при нас. Не искаме да виждаме иранското и, между другото, кубинското присъствие, както беше в миналото. Искаме петролният сектор в тази страна да не работи в полза на пирати и противници на Съединените щати, а в полза на народа“, каза Рубио пред CBS.

Това са важни цели, но внушението е, че апаратът на Мадуро може да остане на власт, ако се съобрази с тези условия. Това е рискован залог, особено като се има предвид колко силно новото ръководство е зависимо от помощта на Куба, Русия, Китай и Иран.

Малко вероятно е тези хора внезапно да се превърнат в проамерикански демократи. Още повече, че американските военни напуснаха Венецуела след края на операцията срещу Мадуро.