Андрю Доуъл, Шайнди Райс и Майкъл Р. Гордън, Уолстрийт джърнъл

Преди една година Израел се бореше с трудности - беше блокиран в Газа, обграден от подкрепяни от Иран врагове и под натиска на Вашингтон да спре сраженията.

Сега той прекроява Близкия изток по свои собствени условия и принуждава администрацията на Тръмп да наваксва, докато израелските лидери засилват атаките срещу Иран. Тези действия могат да разклатят световните пазари и да преобразят геополитиката - и потенциално да въвлекат САЩ в регионален пожар.

С поредица от дръзки разузнавателни операции и ожесточени военни кампании Израел ефективно обезсили иранските съюзници Хамас и Хизбула, като същевременно предизвика рухването на режима на Асад в Сирия. Сега Израел се бори директно с Техеран.

Израел използва прикритието на американските дипломатически усилия, за да предприеме изненадваща атака, която далеч надхвърля целите на иранската ядрена програма, като вместо това цели да осакати теократичния режим в страната.

Борбата също така отклони американската политика от пътя, който президентът Доналд Тръмп очерта по-рано тази година. След като дълго време настояваше за мирно, дипломатическо решение, което да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие, той похвали въздушните удари на Израел и предупреди в социалните мрежи: „Иран трябва да сключи сделка, преди да не е останало нищо“.

Републиканецът, който преди това обеща да откъсне САЩ от конфликтите в Близкия изток, нареди на американски военни кораби и изтребители да защитават Израел от ирански контраатаки. Всеки ход на Иран, насочен към американски военни обекти или задушаване на доставките на петрол от Персийския залив, може да въвлече Вашингтон по-дълбоко.

Досега нападението не е довело до по-широк конфликт, от който мнозина се опасяваха. В отговор Иран изстрелва ракети към Израел, но с ограничен ефект. Израелските лидери и службите за сигурност започват да говорят за възможността за победа, която може да промени съществуващия ред.

„Не се съмнявам, че денят на вашето освобождение от тиранията е по-близо от всякога“, заяви израелският министър-председател Бенямин Нетаняху, обръщайки се към иранския народ. "И когато това се случи, израелци и иранци ще подновят завета между нашите два древни народа. Заедно ще донесем бъдеще на просперитет, мир и надежда".

Израел действа дръзко в Близкия изток, докато САЩ все повече се фокусират върху вътрешни проблеми и геополитически заплахи в други региони.

Тръмп отхвърли десетилетия наред прилаганите протоколи и приоритети, за да очертае собствения си външнополитически подход към Близкия изток. Макар и амбициозни, неговите набези в региона бяха непостоянни.

Малко преди встъпването си в длъжност неговата намеса помогна за сключването на неуспешното споразумение за прекратяване на огъня в Газа. Но вниманието на президента към този конфликт се разколеба, след като Украйна и Иран се разгорещиха. Той започна усилия за възстановяване на Газа като туристическа дестинация и за унищожаване на йеменските бойци хути, само за да загуби интерес по-късно.

Това отвори вратата за един по-консистентен лидер като Нетаняху, който да приложи решително своята визия.

Сега Израел е изправен пред предизвикателството да превърне победите си в по-трайно премахване на заплахата от Иран, който е събрал огромен арсенал от ракети и е набелязал съюзници, за да изпълни дългогодишното си обещание да ликвидира еврейската държава. Непосредствената необходимост е да се постигне по-голям напредък по отношение на целта за унищожаване на иранската ядрена програма.

Израелските военни дни наред унищожават иранската противовъздушна отбрана с въздушни удари и тайни операции. Но все още израелската армия не е успяла да нанесе значителни щети на дълбоко заровената и широко разпръсната ядрена програма на Иран. На 13 юни Израел заяви, че е нанесъл значителни щети, като е ударил подземния комплекс в Натанз, който включва многоетажна зала за обогатяване на уран, съдържаща центрофуги, електрически помещения и допълнителна помощна инфраструктура.

Успехът ще изисква да се извади от строя защитеното съоръжение за обогатяване на уран във Фордо, което Израел все още не е атакувал сериозно, и да се унищожат запасите от складове с обогатен уран, които Иран може би вече е разпръснал из страната.

Рискът е, че неуспехът да се осакати програмата може да накара Техеран да ускори работата си по създаването на бомба.

„Бъдещето на Израел и на Иран е свързано с това дали Иран ще има ядрена програма в края на този конфликт“, казва Джонатан Паникоф, бивш служител на американското разузнаване, който сега работи в Атлантическия съвет. "Ако това е така, способността на Иран да се възстанови и да влияе в целия регион ще бъде силно нарушен."

До неделя (15 юни) следобед Израел е поразил повече от 250 цели в продължение на 50 часа непрекъснати атаки. Засега администрацията на Тръмп не се опитва да ограничи ключовия си сюзник. Това е значителна промяна в сравнение с десетилетията на американската външна политика. Още от Суецката криза през 1956 г. САЩ едновременно подкрепят Израел и удрят спирачки на амбициите му, надявайки се да не допуснат разрастване на конфликтите.

Администрацията на Байдън оказваше постоянен натиск върху Нетаняху да намали интензивността на атаките, които биха могли да засегнат цивилни, да прекрати войната в Газа и да деескалира отношенията с Хизбула на север. Когато Иран и Израел влязоха в първата си директна размяна на огън миналата година, администрацията на демократа призова Тел Авив да не нанася удари по иранския ядрен или енергиен сектор от страх от ескалация. Този натиск в крайна сметка оформи отговора на Израел.

Този път Тръмп наложи малко ограничения върху насочването на Израел. Тази година президентът многократно помоли Нетаняху да се въздържи от военни действия, за да даде шанс на ядрените преговори, водени от специалния пратеник Стив Уиткоф, да проработят.

Но президентът отстъпи миналата седмица, когато Нетаняху му напомни, че неговият собствен двумесечен срок за Иран да сключи споразумение е изтекъл.

„Най-голямата грешка, която могат да направят Съединените щати и техните западни съюзници, е да наложат преждевременно прекратяване на тази война“, заяви Майкъл Орен, бивш посланик на Израел в САЩ.

По-голямата пречка може да дойде от Израел. След 20 месеца война на мнозина им е писнало. Има широка подкрепа за военни действия срещу Иран, но това се случва, след като много цивилни войници са били призовавани многократно, което влияе зле на работата и семействата им. В Газа остават живи до 20 заложници, както и десетки тела.

Неразположението се усложнява от дълбоките политически разногласия относно лидерството на Нетаняху. Действията за отстраняване на политически опоненти от военните и службите за сигурност, усилията за преразглеждане на съдебната система и неуспехът да се сложи край на войната в Газа разделиха населението, което първоначално беше обединено около целите на войната.

„Болката, изтощението и несигурността определят израелското общество в момента“, написа Орен този уикенд в X, „и ще трябва да издържим кой знае колко дълго.“

Въпреки умората има разбиране, че конфликтът с Иран е този, който има най-голямо значение, казва Йоханан Плеснер, президент на базирания в Йерусалим Израелски демократичен институт. Проучване на неговия институт през април показа, че повече от половината израелски граждани подкрепят атака срещу Иран, дори и без американска подкрепа, в сравнение с около една трета, които се противопоставят на такава.

Израелците знаят от десетилетия, че Иран изгражда ядрения си потенциал и финансира „огнен пръстен“ около Израел чрез регионални съюзници като Хизбула, йеменските хути и Хамас, чиито атаки на 7 октомври 2023 г. запалиха фитила на конфликта през последните две години.

В продължение на години Израел се опитваше да се справи с тези заплахи, без да предизвиква война. Тел Авив убиваше ключови фигури и прекъсваше веригите за доставки - тактика, която наричаше „косене на трева“ - и се надяваше, че военното превъзходство ще бъде възпиращ фактор.

Когато това не успя на 7 октомври, Израел започна война методично, като срази Хамас, а след това и Хизбула. И двете групировки се разпаднаха бързо, без да се стигне до тежки израелски жертви или по-широка ескалация, от която се опасяваха критиците на военните действия.

Успехите затвърдиха идеята на службите за сигурност, че Израел не може просто да живее със заплахите, включително и с такива потенциално опасни за конфронтация като Иран, който Израел смята за първопричина за проблемите на своята сигурност.

„Това е голямо събитие с потенциални далечни последици по отношение на израелската психика и регионалната политика“, казва Плеснер за войната.

„Това не е просто поредният кръг от насилие в Близкия изток“, добави той. „Иран е последният оцелял враг“.

Усилията на Израел по отношение на Иран се различават от идеалистичните усилия на администрацията на Джордж Буш-младши да внедри демокрация в Близкия изток, като свали режима на Саддам Хюсеин в Ирак.

Израел би се радвал да види падането на иранското правителство, но това не бива да бъде целта - казва Плеснер. Вместо това Израел трябва да се съсредоточи върху превръщането на военното си постижение в дипломатическо, подчерта експертът.

Това проработи в борбата с Хизбула. Израел си постави ограничената цел да отслаби групировката и да я отблъсне от границата с Ливан. След двумесечна кампания Хизбула беше принудена да спре да обстрелва Израел и да се оттегли. Досега тя не е участвала в борбата на Израел с Иран.

Газа е обратният случай. Още от началото на войната Израел е критикуван, че се е заел да унищожи Хамас, като същевременно не е успял да изготви план за управление на анклава след разгрома му.

Резултатът е разрастваща се военна кампания, която продължава вече 20 месеца и е изравнила със земята голяма част от Газа и е довела до смъртта на повече от 55 000 палестинци, според здравните служители в Газа, които не казват колко от тях са били бойци. Израел е унищожил повечето от военните лидери на Хамас и хиляди бойци, но групировката остава доминираща сила в анклава и краят ѝ не се вижда.

Израелците губят увереност в целите на тази война и се появява мирно движение, което призовава за нейното прекратяване.

Международната подкрепа за Израел намалява на фона на широко разпространените разрушения в Газа и картините на гладуващи деца. Критиките се засилиха неотдавна, когато Израел засили военната си кампания и стартира нова програма за помощ, по която се разпределят само ограничени количества храна след дългата блокада, задълбочавайки изолацията си по начин, който може да има дипломатически последици в продължение на години.

Дани Цитринович, експерт по Иран в базирания в Тел Авив Институт за изследвания на националната сигурност, заяви, че ентусиазмът в Израел от първите успехи в Иран може да се обърне и ако Техеран успее да продължи да обстрелва градовете с ракети и да принуди страната да държи въздушното си пространство затворено.

„В Израел цари еуфория, но трябва да бъдем много предпазливи“, каза той.

Военните победи на Израел също така отлагат дипломатическите постижения, които биха могли да укрепят сигурността му в дългосрочен план. Преди атентатите от 7 октомври Израел беше на прага на споразумение за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия, което щеше да промени ситуацията в Близкия изток за една нощ. Хамас насочи атаките си към нарушаване на това споразумение, но продължаващата война прави невъзможно Саудитска Арабия да се върне на борда.

„Резонно е държавите от Персийския залив да кажат, че ще нормализират отношенията си, след като войната приключи, защото Израел е най-силната държава в региона“, казва Даниел Шапиро, бивш висш служител на Пентагона и сътрудник в Атлантическия съвет. "Но огнищата на недоволство, идеологически плам и агресия ще намерят израз с течение на времето. Войната в Газа ще има дълга опашка. Не мисля, че Израел си мисли, че ще превърне региона в Европейски съюз".

Израелската история е пълна с впечатляващи военни постижения, които страната трудно превръща в политически успехи, казва Цитринович. Бързото настъпление на Израел към Бейрут през 1982 г. се превърна в блато, което задържа войските там до 2000 г. Победата му над арабските армии през 1967 г. почти е последвана от поражение, когато Израел е изненадан от тези врагове през 1973 г.  

Според Цитринович основното предизвикателство пред Нетаняху ще бъде да превърне тактическите постижения в Иран в по-широк стратегически успех.

Иран е отслабен, но остава голям и упорит противник. Израелските официални лица и Тръмп се надяват, че може да бъде доведен на масата за преговори в отслабено състояние, но Техеран може да откаже.

Ядрените цели като съоръжението за обогатяване на уран във Фордо са укрепени, заровени дълбоко и трудни за унищожаване от въздуха. Поразяването на цели като петролни терминали и находища може да причини икономическа болка, но не е свързано с военните цели на Израел - каза Цитринович.

„Израел е изправен пред дълга кампания без ясен изход. Израел трябва добре да помисли как да приключи тази война сега. Мисля, че хората трябва да си зададат въпроса за стратегията за изход, преди да започнем войната“, добави той./ БГНЕС