Управлението им заприличва на хамстера - бягане на място, никакво движение напред

Юлиана Методиева

Да се предложи Росен Христов за член на Съвета на директорите на печално известната Държавната консолидационна компания, дето продава оръжия най-общо казано, е тежко признание за демографската криза в страната. Присмивате ли ни се! Сред близо 12-13 хиляди души тесен административен елит, дето се въртят през годините в разни политически кабинети, битуват като съветници, членове на регулатори, ръководства на държавни предприятия и прочее, да опрeш до един Росен може да е признание само за едно: лидерите в България се събират буквално в една човешка длан (по Джагаров). Излиза, че се топим като численост, щом днес е Христов, утре Иванов, а вдруги ден пак Христов. Няма кой е положението!

Тогава да не се сърдим на Прогресивна България, че много лъже и мами как лидерът им Румен Радев по генералски ще оправи икономическата ситуация. Вчерашния

лупинг с бюджетните пари

например, беше същинска истерия сред първенците му икономисти. Първо щяха да намаляват парите за майчинство, но щом ги освиркаха, си свиха сармите. И с пенсиите и ковид добавките се пробваха. Получи се мега неприлично.

Колкото и милостиво да се погледне на бъркотията в главите на Константин Проданов и Явор Гечев, работата е ясна. Радев ги е назначил на сляпо, макар че имат западни дипломи, защото, е, защото няма достатъчно хора! Като цяло икономистите се броят на едната ръка, без да слагаме в сметката телевизионните звезди Хампарцумян, Ганев, Минасян, Василев. Те стават предимно за говорене, нали така!

То пък да не би опозицията повече да я бива.

Преди малко Николай Денков предложи да се пипне Сребърния фонд! Ами това е все едно да вземеш от спестяванията на детето си, за да си платиш кредита, а после да му обясняваш, че нямаш пари за университет! Заради бюджетните бъркотии на ПБ пък Асен Василев плаши с декемврийски протести. Ефектът е като във вица „ей да не стане като миналата година в Одеса“! В Одеса нищо не стана, така де.

Накратко,

много малко човечество сме останали,

щом бройката на хора, които да управляват е все по-нищожна и като експертиза и като морал. Вземат ли властта назначават пак братовчеди, синове, тъст и тъща, уйко и уйна. Управлението ни заприличва на хамстера. Бягане на място, върти се колелото на изборите, нищо не се придвижва в пространството.  
Но да се предложи Росен Христов, типът дето подписа скандалния договор с “Боташ“, е като да се кривиш пред огледалото. Грозен съм, но не ми пука!