20 Декември, 2025

Уран остава загадка за учените - заради неясна представа за магнитното му поле

Уран остава загадка за учените - заради неясна представа за магнитното му поле

Снимка: NASA

Данните от "Вояджър 2" са получени при много интензивен слънчев вятър

През 1781 г. благодарение на британския астроном от германски произход Уилям Хершел Уран става първата планета, открита с помощта на телескоп. Този студен свят - третият по големина в нашата Слънчева система, 243 години по-късно все така остава загадка. Оказва се дори, че някои от нещата, които учените са смятали, че знаят за планетата, всъщност не са верни, предаде БНТ с позоваване на Ройтерс и сп. "Нейчър астронъми".

Голяма част от знанията за Уран идват от данни, събрани през 1986 г., когато роботизираният космически апарат на НАСА "Вояджър 2" прелетя близо до планетата.

Сега обаче учените са установили, че сондата е посетила Уран в момент на необичайни условия - интензивен слънчев вятър, което е довело до погрешни наблюдения за нея, и по-специално за нейното магнитно поле.

Слънчевият вятър представлява високоскоростен поток от заредени частици (плазма), изхвърлян от горните слоеве на атмосферата на звезда. Когато източникът му е звезда, различна от Слънцето, той е наричан звезден вятър.

Авторите на настоящото изследване са направили преглед на осеммесечните данни от времето на посещението на "Вояджър 2" и са установили, че космическият апарат се е "срещнал" с Уран само няколко дни след като слънчевият вятър е „смачкал“ магнитосферата му - защитния магнитен "балон" на планетата, до около 20 процента от обичайния й обем.

"Установихме, че условията на слънчев вятър, които са били налице по време на прелитането, се появяват само в 4 процента от случаите. Прелитането е станало по време на пика на интензивността на слънчевия вятър за целия осеммесечен период", казва физикът и водещ автор на изследването Джейми Ясински от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Щяхме да наблюдаваме много по-голяма магнитосфера, ако "Вояджър 2" беше пристигнал една седмица по-рано", допълва ученият.
По-ранно посещение вероятно щеше да покаже, че магнитосферата на Уран е подобна на тази на Юпитер, Сатурн и Нептун - другите гигантски планети в Слънчевата система, казват изследователите. Магнитосферата е област от пространството около планета, в която доминира магнитното ѝ поле, създавайки защитна зона срещу слънчевата и космическата радиация.

Наблюденията на "Вояджър 2" оставят погрешно впечатление за магнитосферата на Уран като лишена от плазма и притежаваща необичайно интензивни пояси от високоенергийни електрони. Плазмата - четвъртото състояние на материята след твърдите тела, течностите и газовете - е газ, чиито атоми са се разпаднали на високоенергийни субатомни частици. Тя е често срещана характеристика в магнитосферата на други планети, така че ниската ѝ концентрация, наблюдавана около Уран, е озадачаваща.

"Плазмената среда на всяка планетарна магнитосфера обикновено се формира от плазма от слънчевия вятър, плазма от всички луни, намиращи се в нея, и плазма от атмосферата на планетата", казва Ясински.

"На Уран не видяхме плазма от слънчевия вятър или от луните, а тази, която беше измерена, беше много слаба", допълва ученият.
Уран, който изглежда синьо-зелен на цвят заради метана, съдържащ се в атмосферата, съставена предимно от водород и хелий, е с диаметър около 50 700 километра. От осемте планети в Слънчевата система само Юпитер и Сатурн са по-големи от него.

Поради необичайния наклон на Уран изглежда, че той обикаля около Слънцето като търкаляща се топка. Планетата има 28 известни луни и два комплекта пръстени.

Наблюденията на "Вояджър 2" показват, че двете му най-големи луни - Титан и Оберон, често обикалят извън магнитосферата. Според новото изследване те са склонни да остават вътре в защитния балон, което улеснява учените да откриват с магнитни методи потенциални океани под повърхността.

Смята се, че двете луни са основни кандидати в системата на Уран да приютяват океани с вода в течно състояние, казва съавторът на изследването Кори Кокран.

Учените са нетърпеливи да узнаят дали в океаните под повърхността на луните около външните планети от Слънчевата система има условия, подходящи за поддържане на живот. На 14 октомври НАСА изстреля космически апарат на мисия към луната на Юпитер Европа в търсене на отговори на този въпрос. 

Сподели:

Коментари (0)

Учените за първи път заснеха и доказаха: делфините и косатките си помагат при лов

Учените за първи път заснеха и доказаха: делфините и косатките си помагат при лов

„Като работят заедно, косатките пестят енергия и използват делфините като разузнавачи. Делфините, от друга страна, получават защита от хищници и достъп до вкусни хапки от една от най-ценните риби в океана.“

Откриха странна мини „супер-Земя“: Тя е необикновено гореща и с 10-часова година

Откриха странна мини „супер-Земя“: Тя е необикновено гореща и с 10-часова година

Полученият атмосферен сигнал беше неочакван и противоречи на очакванията на учените за такива малки, свръхгорещи планети. Планетата обикаля изключително близо до звездата си.

The Guardian: "Планетарният щит" се възстановява, озоновата дупка над Антарктида се сви рекордно

The Guardian: "Планетарният щит" се възстановява, озоновата дупка над Антарктида се сви рекордно

След няколко години на тревожни данни, учените отчитат "успокояващ знак" за възстановяването на атмосферата. Дупката в озоновия слой тази година е най-малката и най-краткотрайната от пет години насам