Урокът от „Starlink“ в Украйна: Как Европа строи космическо оръжие срещу зависимостите си

Зависимостта на военните от частни сателитни комуникации отново попадна във фокуса на вниманието след съобщенията за ограничения в работата на Starlink в Украйна. Украинската армия съобщи, че сателитната връзка прекъсва при движение на приемниците със скорост над 160 км/ч – режим, който засяга пряко използването им при дронове. Впоследствие услугата беше частично възстановена, но ограничението остана, а обстоятелствата около решението не бяха напълно изяснени.

Илон Мъск отхвърли твърденията, че SpaceX самостоятелно е разпоредила спирането, като посочи, че Starshield – военната версия на сателитната система – е под пряк контрол на американското правителство. Както отбелязва Euronews, разграничението между двете услуги е съществено: Starlink е за частни и бизнес потребители, докато Starshield е разработена специално за правителствени и военни клиенти. Случаят отново постави въпроса доколко европейските армии могат да разчитат на инфраструктура, контролирана от чуждестранни компании и правителства.

Полският външен министър Радослав Сикорски също реагира остро в социалната мрежа X, заявявайки, че европейските потребители следят внимателно решенията около сателитната услуга. Полша е сред държавите, финансирали значителна част от терминалите Starlink, използвани в Украйна.

Европейската алтернатива

На този фон Европейският съюз ускорява собствената си алтернатива. Проектът IRIS² (Infrastructure for Resilience, Interconnectivity and Security by Satellite) има за цел да създаде независима европейска сателитна инфраструктура за сигурни комуникации. Тя ще обслужва правителства, критична инфраструктура, компании и граждани, включително в райони на Европа и Африка с ограничен обхват на традиционните мрежи.
За максимална защита на данните се предвижда използването на квантови технологии чрез европейската инфраструктура EuroQCI. През август Европейската комисия и консорциумът SpaceRISE договориха реализацията на проекта. В окончателния си вид съзвездието ще включва общо 414 спътника:

• 330 спътника в ниска околоземна орбита (LEO) за общи нужди.
• 18 спътника в средна земна орбита (MEO).
• 66 спътника, предназначени специално за комуникациите на отбраната, сигурността и аварийните служби.

Според изчисленията на ЕК това ще увеличи защитения капацитет за публичния сектор с 60% в рамките на ЕС и с 54% в световен мащаб. Първите спътници се очаква да бъдат изведени в орбита през 2029 г., а услугите да започнат поетапно между 2029 и 2030 г.

Германия влиза с близо 1 млрд. евро

Германия има съществено участие в проекта чрез базираната в Бремен космическа компания OHB. Тя подписа договор със сателитния оператор SES на стойност малко под 1 млрд. евро за производството на 18-те спътника в средна орбита. Всеки от тях ще тежи около 2,6 тона. Според ръководителя на OHB Марко Фукс проектът е важна стъпка към намаляване на зависимостта на Европа от чужда космическа инфраструктура.

Германското участие обаче не мина без спорове. Още в края на 2023 г. Федералното министерство на икономиката изпрати остро писмо до компаниите с настояване за по-ясно разпределение на дела и стойността, която ще остане за германската индустрия, за което тогава съобщи вестник Frankfurter Rundschau.

Паралелно с това Берлин разработва и собствена военна сателитна мрежа, която няма да бъде част от IRIS². Проектът на Бундесвера носи обозначението SATCOMBw 4 и е оценен на между 8 и 10 млрд. евро. Генерал-майор Армин Флайшман, космически координатор на Бундесвера, го описва като своеобразни „летящи Fritzbox-и“ (по името на популярните в Германия интернет рутери). Системата първоначално ще осигурява покритие по източния фланг на НАТО. Договорът за изграждането ѝ се очаква да бъде подписан най-късно в началото на 2027 г., като основен кандидат е съвместното предприятие OHB Rheinmetall Space Networks.

IRIS² няма да разчита само на космическите гиганти. Най-голямата поръчка за нискоорбиталната група – 264 спътника на стойност 2,4 млрд. евро – отиде при сравнително младата белгийска компания Aerospacelab, базирана в Шарлероа. Новата им фабрика трябва да достигне капацитет от 500 спътника годишно от 2027 г. Останалите 66 специализирани военни спътника ще бъдат произведени от Airbus до 2029 г.

Големият въпрос: Как Европа ще ги изстреля?

Най-сериозният риск за графика на IRIS² е не производството, а достъпът до космоса. Европа разчита основно на ракетата Ariane 6, която е в експлоатация от 2024 г., но честотата на стартовете ѝ остава силно ограничена.

Проблемът се задълбочава и от конкуренцията. Андреас Кноп от Университета на Бундесвера в Мюнхен и политологът Антйе Ньоцолд от Техническия университет в Кемниц предупреждават за сериозен „проблем с носителите“. През тази година част от успешните полети на Ariane 6 бяха използвани за извеждане на спътници от проекта Kuiper на американския гигант Amazon, който вече е резервирал общо 18 изстрелвания на европейската ракета.

Европейската комисия определя осигуряването на ракети-носители като следващата критична стъпка. Способността на Европа не просто да сглобява сателити, но и да ги извежда самостоятелно в орбита, ще реши дали IRIS² ще бъде реално независима инфраструктура или проект, който отново зависи от чужда добра воля за достъп до космоса.