18 Ноември, 2026

Урокът от „Starlink“ в Украйна: Как Европа строи космическо оръжие срещу зависимостите си

колаж:Faktor.bg

Европа изгражда собствена сателитна мрежа IRIS² с 348 спътника, която трябва да намали зависимостта от Starlink и да осигури защитени комуникации за ЕС, армията и критичната инфраструктура. Германия участва с близо 1 млрд. евро чрез OHB, а Бундесверът разработва и собствена военна мрежа.

Зависимостта на военните от частни сателитни комуникации отново попадна във фокуса на вниманието след съобщенията за ограничения в работата на Starlink в Украйна. Украинската армия съобщи, че сателитната връзка прекъсва при движение на приемниците със скорост над 160 км/ч – режим, който засяга пряко използването им при дронове. Впоследствие услугата беше частично възстановена, но ограничението остана, а обстоятелствата около решението не бяха напълно изяснени.

Илон Мъск отхвърли твърденията, че SpaceX самостоятелно е разпоредила спирането, като посочи, че Starshield – военната версия на сателитната система – е под пряк контрол на американското правителство. Както отбелязва Euronews, разграничението между двете услуги е съществено: Starlink е за частни и бизнес потребители, докато Starshield е разработена специално за правителствени и военни клиенти. Случаят отново постави въпроса доколко европейските армии могат да разчитат на инфраструктура, контролирана от чуждестранни компании и правителства.

Полският външен министър Радослав Сикорски също реагира остро в социалната мрежа X, заявявайки, че европейските потребители следят внимателно решенията около сателитната услуга. Полша е сред държавите, финансирали значителна част от терминалите Starlink, използвани в Украйна.

Европейската алтернатива

На този фон Европейският съюз ускорява собствената си алтернатива. Проектът IRIS² (Infrastructure for Resilience, Interconnectivity and Security by Satellite) има за цел да създаде независима европейска сателитна инфраструктура за сигурни комуникации. Тя ще обслужва правителства, критична инфраструктура, компании и граждани, включително в райони на Европа и Африка с ограничен обхват на традиционните мрежи.
За максимална защита на данните се предвижда използването на квантови технологии чрез европейската инфраструктура EuroQCI. През август Европейската комисия и консорциумът SpaceRISE договориха реализацията на проекта. В окончателния си вид съзвездието ще включва общо 414 спътника:

  • 330 спътника в ниска околоземна орбита (LEO) за общи нужди.
  • 18 спътника в средна земна орбита (MEO).
  • 66 спътника, предназначени специално за комуникациите на отбраната, сигурността и аварийните служби.

Според изчисленията на ЕК това ще увеличи защитения капацитет за публичния сектор с 60% в рамките на ЕС и с 54% в световен мащаб. Първите спътници се очаква да бъдат изведени в орбита през 2029 г., а услугите да започнат поетапно между 2029 и 2030 г.

Германия влиза с близо 1 млрд. евро

Германия има съществено участие в проекта чрез базираната в Бремен космическа компания OHB. Тя подписа договор със сателитния оператор SES на стойност малко под 1 млрд. евро за производството на 18-те спътника в средна орбита. Всеки от тях ще тежи около 2,6 тона. Според ръководителя на OHB Марко Фукс проектът е важна стъпка към намаляване на зависимостта на Европа от чужда космическа инфраструктура.

Германското участие обаче не мина без спорове. Още в края на 2023 г. Федералното министерство на икономиката изпрати остро писмо до компаниите с настояване за по-ясно разпределение на дела и стойността, която ще остане за германската индустрия, за което тогава съобщи вестник Frankfurter Rundschau.

Паралелно с това Берлин разработва и собствена военна сателитна мрежа, която няма да бъде част от IRIS². Проектът на Бундесвера носи обозначението SATCOMBw 4 и е оценен на между 8 и 10 млрд. евро. Генерал-майор Армин Флайшман, космически координатор на Бундесвера, го описва като своеобразни „летящи Fritzbox-и“ (по името на популярните в Германия интернет рутери). Системата първоначално ще осигурява покритие по източния фланг на НАТО. Договорът за изграждането ѝ се очаква да бъде подписан най-късно в началото на 2027 г., като основен кандидат е съвместното предприятие OHB Rheinmetall Space Networks.

IRIS² няма да разчита само на космическите гиганти. Най-голямата поръчка за нискоорбиталната група – 264 спътника на стойност 2,4 млрд. евро – отиде при сравнително младата белгийска компания Aerospacelab, базирана в Шарлероа. Новата им фабрика трябва да достигне капацитет от 500 спътника годишно от 2027 г. Останалите 66 специализирани военни спътника ще бъдат произведени от Airbus до 2029 г.

Големият въпрос: Как Европа ще ги изстреля?

Най-сериозният риск за графика на IRIS² е не производството, а достъпът до космоса. Европа разчита основно на ракетата Ariane 6, която е в експлоатация от 2024 г., но честотата на стартовете ѝ остава силно ограничена.

Проблемът се задълбочава и от конкуренцията. Андреас Кноп от Университета на Бундесвера в Мюнхен и политологът Антйе Ньоцолд от Техническия университет в Кемниц предупреждават за сериозен „проблем с носителите“. През тази година част от успешните полети на Ariane 6 бяха използвани за извеждане на спътници от проекта Kuiper на американския гигант Amazon, който вече е резервирал общо 18 изстрелвания на европейската ракета.

Европейската комисия определя осигуряването на ракети-носители като следващата критична стъпка. Способността на Европа не просто да сглобява сателити, но и да ги извежда самостоятелно в орбита, ще реши дали IRIS² ще бъде реално независима инфраструктура или проект, който отново зависи от чужда добра воля за достъп до космоса.

Сподели:
Нова заплаха за Европа: Русия тества супердрон, който лети с 1000 км/ч

Нова заплаха за Европа: Русия тества супердрон, който лети с 1000 км/ч

Парламентаристът Фьодор Вениславски предупреждава, че Украйна трябва да се готви за новата заплаха

Хуманоидни роботи танцуват по улиците на Шънджън, поставяйки рекорд на Гинес

Хуманоидни роботи танцуват по улиците на Шънджън, поставяйки рекорд на Гинес

Впечатляващото представление, продължило един час, съвпадна с 33-тата среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, чрез което Китай демонстрира напредък

Край на „мъртвите зони“: Европа изстрелва 5G и 6G директно от космоса в джоба ни

Край на „мъртвите зони“: Европа изстрелва 5G и 6G директно от космоса в джоба ни

Европа стартира проекта SELYCE – сателитна мрежа, която ще осигурява директна мобилна връзка за обикновени смартфони без наземно покритие. Технологичният отговор на Starlink се очаква да заработи поетапно до 2030 г.

Коментари (0)