Германката Урсула фон дер Лайен, която поема управлението на Европейската комисия, е лоялен довереник на канцлера Ангела Меркел, при когото тя заемаше поста министър на отбраната в продължение на шест трудни години.

Политик със синя кръв, лекар и майка на седем деца, дълго време беше смятана за вероятен наследник на Меркел, но през последните години нейната национална политическа звезда избледня.

Сега амбициозната 61-годишна дама поема контрола над Комисията, мощната изпълнителна власт на ЕС, която прилага в действие волята на често разделените държави-членки на блока.

Избрана за ролята през юни, влизането на фон дер Лайен на сцената на ЕС стана с трусове, като тя получи крехко мнозинство в Европейския парламент, след като след седмици на задкулисни сделки и игра на власт я издигнаха на върха.

Най-важното е, че има подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, който оценява сътрудничеството си по френско-германските въпроси на отбраната във време на задълбочаване на разривите между Берлин и Париж.

Но тази връзка с Макрон, все по-спорна фигура в Европа, й струваше много, когато евродепутатите отхвърлиха безпрецедентно трима от кандидатите за нейния екип комисари, забавяйки старта на мандата й с един месец.

Родена в Брюксел, владееща френски и английски език и със степен от Лондонското училище по икономика, тя е развила мрежа от контакти в Европа и отвъд Атлантическия океан.

Силен привърженик на по-голямата германска ангажираност на световната сцена и по-тясното интегриране в ЕС, Урсула фон дер Лайен в миналото се застъпва за „Съединените европейски щати“.

Успешна през цялата си кариера, фон дер Лайен е получила най-много враждебност за класата и стила си – образът на супер майка, с желязна дисциплина и перфектна прическа, която някои избиратели намират за изнервяща.

Фон дер Лайен е единственият член на кабинета на Меркел, който присъства там от началото на 2005 г., като ръководи първо семейните дела, а след това и министерството на труда.

През 2013 г. тя стана първата жена-министър на отбраната на Германия, прословуто трудно портфолио, като се има предвид следвоенната връзка на Германия с военните и честите повреди на отбранителната техника.

По време на мандата й, Германия разположи войски в мисии от Афганистан до Мали, докато често получава политически критики от президента на САЩ Доналд Тръмп заради това, което той смята за недостатъчни военни разходи от страна на Берлин.

На трудния пост, фон дер Лайен преодоля скандали заради крайнодесните екстремисти в армията, противоречиви договори с бизнес консултанти и превишаване на разходите, включително за обновяването на стар морски кораб.

Веднъж тя беше наречена „солистка“ заради стила си „самостоятелно“, а неотдавнашна анкета на вестник „Bild am Sonntag“ я определи като втория най-малко популярен член на кабинета на Меркел.

Родена като Урсула Гертруд Албрехт на 8 октомври 1958 г. в Брюксел, където баща й Ернст Албрехт работи като висш служител на Европейската комисия и живее там до 13-годишна възраст.

Като дъщеря на Албрехт, който става премиер на Долна Саксония от консервативния ХДС, тя прекарва късните си тийнейджърски години под полицейска закрила във време, когато левите екстремисти се насочват към политически и бизнес фигури.

Заплахата я принуждава да се премести в Лондон, за да живее в апартамент на чичо си под фалшивото име „Роуз Лейдсън“, което запазва до зряла възраст.

Отлична студентка, тя учи първо икономика, а след това медицина, продължава да работи в женска клиника. Прекъсва кариерата си като домакиня, когато съпругът й, професор по медицина, спечелва стипендия в Станфорд. Урсула фон дер Лайен се присъединява към ХДС на 32-годишна възраст и влиза в парламента на Долна Саксония, като през 2009 г. печели първия си мандат в Бундестага.

Фон дер Лайен остана аутсайдер в традиционно консервативния и доминиран от мъже ХДС.

В рядък политически хазарт, тя наруши партийните рангове през 2013 г., за да настоява за женска квота в корпоративните бордове. Настояваше полицията да си партнира с доставчици на интернет услуги, за да блокира детската порнография – план, за който критиците настояват, ще създаде онлайн система за цензура, или “Zensur” на немски език, което й носи прякора “Zensursula”. Подобно на няколко други германски политици, тя се сблъсква с обвинения в плагиатство на докторската си дисертация, но оцелява политически, когато не е открито сериозно нарушение.

(източник: БГНЕС)