Питър Дикинсън, Атлантически съвет

Не може да се скрие безпокойството в днешна Украйна, която се подготвя за изключително трудни месеци. Оптимизмът от началото на 2023 г. е заменен от далеч по-мрачни перспективи, които отразяват неуспеха на украинската контраофанзива и нарастващата тревога от забавянето на жизненоважната военна помощ от международните партньори на страната.

Това подхранва нови призиви за постигане на споразумение чрез преговори, като привържениците му твърдят, че войната с Русия вече е достигнала до задънена улица. Въпреки това разговорите за безизходица може да се окажат преждевременни. Макар че през последните дванадесет месеца фронтовата линия на конфликта, която е дълга 1000 км, почти не е помръднала, събитията в други страни показват, че военният пробив все още е реална възможност.

Докато международните медии прекараха по-голямата част от изминалата година в твърдо фокусиране върху кървавите, но до голяма степен статични бойни полета на Източна и Южна Украйна,

най-динамичното развитие на войната през 2023 г. всъщност се случи в морето

Въпреки че не разполагаше със собствени военни кораби, Украйна успя да принуди флота на Путин да се оттегли от Крим и да пробие руската военноморска блокада на украинските черноморски пристанища. Този забележителен украински напредък сега може да бъде плацдарм за по-широка победа над Русия.

Украйна успя да промени баланса на силите в Черно море благодарение на уменията, смелостта и изобретателността на военните в страната, както и на големите запаси от западни оръжия и възможността да ги използва, без да бъде възпрепятствана от ограничения, основани на погрешни страхове от възможна ескалация. Ако се приложи към по-широките украински военни усилия, тази печеливша комбинация може да проправи пътя към окончателното поражение на Русия.

В навечерието на пълномащабната инвазия преди две години руското господство в Черно море изглеждаше почти сигурно. Украйна беше още по-безнадеждно превъзхождана в морето, отколкото на сушата, и изглеждаше, че не може да се справи с мощта на руския Черноморски флот. Путин беше толкова уверен в себе си, че започна блокадата на украинските черноморски пристанища под прикритието на военноморски учения почти две седмици преди началото на сухопътната инвазия.

Първият значителен морски сблъсък се състоя в първите часове на инвазията, когато мощният флагман на руския Черноморски флот "Москва" се приближи до украинския остров Змеиний и нареди на малкия гарнизон да се предаде, само за да получи категорични псувни отсреща. Този емблематичен отговор бързо беше възприет от украинците като символ на национално противопоставяне и неофициален лозунг за цялото военно усилие на страната. Скоро след това той се появи на билбордове и стикери, и дори вдъхнови пощенска марка.

През април 2022 г. Украйна постигна първия си голям успех в битката за Черно море

като потопи флагманския кораб на Русия с произведени в страната крилати ракети.

Два месеца по-късно Украйна използва комбинация от артилерия, въздушна мощ и безпилотни самолети, за да принуди Русия да се изтегли от малкия, но стратегически важен Змийски остров. Това беше последвано от първите украински атаки с дронове срещу пристанищни съоръжения и военноморска инфраструктура в окупирания от Русия Крим.

Решението на Великобритания от май 2023 г. да снабди Украйна с крилати ракети с голям обсег Storm Shadow постави началото на грандиозния напредък, който щеше да последва. През юли Франция последва примера ѝ с доставката на собствени крилати ракети SCALP. Това драстично увеличи способността на Украйна да нанася удари по цели в Крим.

През втората половина на годината Украйна бомбардира редица руски военни кораби, логистични центрове, системи за противовъздушна отбрана и командни центрове в целия окупиран полуостров. Сред най-интересните моменти са поредица от атаки през септември, които нанесоха сериозни щети на руски военен кораб и подводница, както и на самия щаб на Черноморския флот.

В морето Украйна използва безпилотни военноморски самолети местно производство с голям ефект, които поразяват руското корабоплаване в Крим и в северната част на Черно море. През август 2023 г. Украйна сигнализира за обхвата на флота си от морски дронове с успешни атаки срещу руски военен кораб и петролен танкер в близост до руското пристанище Новоросийск на източния бряг на Черно море, което служи като основен център за износ на руска енергия.

Тази кампания от ракетни и безпилотни атаки в крайна сметка

принуди командирите на Черноморския флот на Русия

да признаят, че позицията им вече не е устойчива. До началото на октомври Русия беше изтеглила по-голямата част от останалите си военни кораби и подводници от Крим в относителната безопасност на руските пристанища.

Отстъплението на руския флот позволи на Украйна да прекрати блокадата на морските пристанища на страната и да възобнови търговското корабоплаване. По-ранно споразумение за зърното, постигнато с посредничеството на ООН през юли 2022 г., даде възможност на Украйна да изнася някои селскостопански продукти, но тези доставки бяха при неблагоприятни условия и обект на руска намеса. Когато Путин обяви оттеглянето на Русия от инициативата през лятото на 2023 г. и заплаши да атакува всички кораби, плаващи към украинските пристанища, Украйна се почувства достатъчно уверена, за да се противопостави на Кремъл и да обяви нов „хуманитарни коридор“ за товарни кораби.

Забележителните успехи на Украйна в черноморската арена подчертават какво може да се постигне, когато партньорите на страната преодолеят фобията си от ескалация и осигурят на украинските командири достатъчно оръжия, без да налагат изкуствени ограничения върху използването им.

Още от началото на пълномащабната инвазия на Путин, западните лидери задържаха ключови категории оръжия, като същевременно ограничиха способността на Украйна да отвърне на удара на Русия поради опасения относно възможния отговор на Москва. Този саморазрушителен подход първоначално беше приложен и към Крим, въпреки че окупираният от Русия полуостров е международно признат за част от Украйна.

Няма съмнение, че

Путин се опитва да използва очевидната плахост на Запада

По време на инвазията той използва заплахи и самохвалство, за да намали потока от оръжия към Украйна и да определи къде Украйна може и къде не може да атакува. Най-мощният инструмент на Путин в това отношение е ядреното изнудване. В много случаи той намекна за ядрен отговор, ако територия, която той смята за руска, бъде атакувана. „Не блъфирам“, предупреди той през септември 2022 г.

Докато западните лидери се оказаха силно податливи на руското дрънкане на оръжие, украинците нямаха никакви притеснения да обявят блъфа на Путин и го правеха многократно. Във всеки случай скоро става ясно, че заплахите на руския диктатор са толкова правдоподобни, колкото и обещанията му.

Въпреки все по-смелите украински атаки срещу кримски цели, Путин не успя да ескалира по никакъв смислен начин. Вместо това, изправен пред неблагоприятни нови военни реалности в Черно море, руският флот тихо се оттегли. Това направи пълна подигравката с осакатяващата колебливост, демонстрирана от голяма част от демократичния свят.

Стратегическият успех на Украйна в Черно море предлага редица важни уроци

за бъдещото водене на войната. Той подчертава способността на украинската армия безпроблемно да интегрира най-новите западни оръжейни системи в собствените си офанзивни операции, като същевременно потвърждава неспособността на Русия да се защити срещу тази засилена украинска огнева мощ. /БГНЕС