Свят

Успехите на крайната десница не са пагубни за ЕС

07:31, 14 Юни, 2024

Дясноцентристката ЕНП надмина очакванията, оставайки най-голямата партия със 189 места в ЕП

Всичко свърши, освен виковете, или казано на брюкселски език, изграждането на коалиции. Около 350 милиона души от 27-те държави-членки на ЕС избраха 720 евродепутати. Резултатът? Не е толкова опустошителен, колкото се твърдеше, че ще бъде - да, крайната десница постигна успехи, но проевропейските партии от центъра не се пречупиха под натиска.

Сега, след като димът се разсея след 4-дневния маратон на гласуване от 6 до 9 юни, умерените партии в крайна сметка ще запазят крехко, но работещо мнозинство в Европейския парламент (ЕП).

Това не означава, че драматизмът или залогът са подценени. Това беше изборна война и Франция претърпя сериозен съпътстващ взрив веднага след гласуването. Там печалбите на крайната десница бяха значителни, което накара президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори. Франция се нуждаеше не само от "ясно мнозинство", твърдеше Макрон, но и от граждани, които "са избрали да пишат историята, а не да бъдат водени от нея". Рисковете там са големи за вота на 30 юни и 7 юли; големи за Франция, за Европа и за Украйна.

И така, какво да кажем за популистката вълна? Със сигурност имаше признаци за това. Германия, Австрия, Франция, Италия и Нидерландия винаги са били критични точки.

Но тук наистина започват проблемите, защото нетрадиционната и популистка десница - независимо дали я наричаме крайнодясна, екстремнодясна или с някаква друга квалификация - не е хомогенен блок. В известен смисъл това е констатация на очевидното; Европа, обхващаща 27 членове от Далечния север до бреговете на Средиземно море, е изключително разнообразна.

Така че, докато "Италиански братя" на премиера Джорджа Мелони спечели почти 30% от гласовете, това няма да бъде посрещнато с особена радост от далеч по-крайната Алтернатива за Германия (АзГ), която беше изхвърлена от групата си в ЕП.

В действителност нетрадиционната популистка десница е дълбоко раздвоена по много въпроси, не на последно място по отношение на подкрепата за Украйна. Докато Мелони е поддръжник на Киев, АзГ не е, а „Национален сбор“ на Марин Льо Пен отрича русофилството, като същевременно се застрахова, че "мирът" е единственото решение за Украйна. Партиите от популистката десница като цяло са антиимиграционни, въпреки че практическите им отговори на нарастващата миграция са неуловими (както признава Мелони).

Австрийската крайнодясна Партия на свободата е начело на проучванията с 25,4 %, като изпреварва социалдемократите и дясноцентристката Народна партия, но не с много. В Словакия умерената Партия на прогресивната Словакия изпреварва управляващата партия "Смер" на Роберт Фицо, който наскоро стана обект на покушение.

АзГ успя да надделее над партиите от управляващата коалиция, но с 16% от гласовете остана далеч зад основната дясна опозиция ХДС/ХСС, които взеха 30% от гласовете. Нидерландската крайнодясна Партия на свободата (PVV) на Герт Вилдерс беше изместена на второ място от алианса на левите и зелените, докато унгарската "Фидес" на Орбан регистрира най-лошия си резултат от присъединяването си към ЕС преди 20 години. Тя все пак спечели 44 %, но е видимо разколебана от появата на партията "Тиша" на харизматичния бивш член на "Фидес" Петер Магяр.

В много други страни местата на крайнодесните са малко, въпреки че все още има значителен брой крайнодесни независими депутати.

Резултатът е, че центърът се задържа благодарение на резултатите в Полша и Испания, докато лявоцентристките групи доминираха в гласуването в Швеция, Румъния и Малта. Взети заедно, групите на ЕНП и Социалистите и демократите (С&Д), заедно със Зелените и либералната група "Обновление", печелят около 64 % от новия ЕП. Това със сигурност е спад в сравнение с 69% от гласовете през 2019 г., но е погрешно да се смята, че крайностите са триумфирали.

Дясноцентристката ЕНП не само надмина очакванията, оставайки най-голямата партия със 189 места, но и вече обяви, че няма да преговаря с радикалната "Идентичност и демокрация" (ИД). Въпреки това ЕНП и нейният флагман, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, имат работа, за да осигурят преизбирането на германския политик за втори петгодишен мандат. Възможно е ЕНП да работи с Групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), в която влизат членовете на ЕП от групата на Мелони.

Но макар че централната позиция се запази и Фон дер Лайен може да успее да спечели преизбирането си през есента, големите разцепления ще останат, тъй като източниците на популистко недоволство са изключително широки.

Бъдещата разделителна линия може да падне между онези популистки групи, които не намират единодушие по въпроса за бъдещето на ЕС.

Евроскептиците, като Льо Пен, остават радикални, въпреки че смекчават тона си. Тя вече не отправя пламенни призиви за напускане на ЕС или премахване на еврото. Въпреки това нейната партия продължава да се противопоставя на миграцията.

От другата страна на разделението са хора като Мелони, която напоследък действа като умерен евроскептик, изтъквайки себе си като "строител на мостове" между основното дясно течение и националистическите евроскептични сили в ЕС", включително унгарския Орбан.

Като цяло крайнодесните възгледи се обединяват около предпочитанията за силна, понякога интервенционистка държава, която да защитава традиционните, възприети ценности. Основната подкрепа за тези партии идва от средната класа, младите хора и от селскостопанските работници.

ЕП не диктува външната политика или отбраната (или дори разширяването). За сметка на това има ключово значение при изработването на законодателството, оформянето на политическите дебати и разпределянето на финансовите ресурси. ЕП също така може да влияе върху решенията за финансиране на Украйна. Голямото мнозинство от партиите в новия парламент обаче остават твърдо свързани с центристките и социалистическите възгледи за продължаване на подкрепата за Киев. Единствено холандската PVV и „Националния сбор“ на Льо Пен се противопоставят на тази позиция. Украинските наблюдатели ще следят внимателно тези събития, но със сигурност няма да изпаднат в паника.

Резултатите показват сравнително стабилен политически център, като основните жертви са крайната левица и Зелените. Забелязва се и разместване на столовете в самите дясноориентирани партии. Това предполага, че ЕНП може да гарантира бъдещето на ЕС, но ще трябва да го направи съвместно с ЕКР. Тя ще трябва да се съобразява с исканията на крайната десница, които са свързани с промяна на визията за ЕС, която обаче изключва напускане на блока./ БГНЕС

--------

Амелия Хадфийлд, Center for European Policy Analysis

европарламент, десните, енп, доминация

Последвайте Faktor.bg в google news бутон