Ако дадената дума на Вучич се сбъдне, след три години Сърбия ще бъде там, където е България днес.

Сръбският президент Александър Вучич направи поредно обещание към гражданите на Сърбия: Брутният вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението до 2027 г. ще възлезе на "15 250 евро". Такъв БВП на глава от населението има България в края на 2023 г.

Ако дадената дума на Вучич се сбъдне, след три години Сърбия ще бъде там, където е България днес.

Сърбия завърши 2023 г. с БВП на глава от населението от 11 360 долара, а Вучич твърдеше, че по този показател Сърбия е лидер в региона на Западните Балкани. Но ако погледнем данните на Световната банка, най-високият показател в региона всъщност е в Черна гора и той възлиза на 12 016 долара.

Военновременна Украйна има по-нисък БВП на глава от населението в Европа от Сърбия, следвана от Молдова, Беларус, Северна Македония, Албания и Босна и Херцеговина.

Това е един от показателите за стандарта на живот на гражданите и ако погледнем тази класация, можем да заключим, че Сърбия все още е една от най-бедните държави в Европа.

България е с по-висок БВП на глава от населението и през 2023 г. той е 15 797 долара, в Румъния през миналата година е 18 419 долара, в Хърватия е 21 459 долара, а в Словения - 32 163 долара.

След три години, ако Сърбия постигне БВП на глава от населението от "15 250 евро" (около 16 000 долара), страната дори няма да се доближи до страните от Централна и Източна Европа: Унгария, Чехия, Полша, защото те вече достигат над 20 000 долара. Чешката република пък надхвърля 30 000 долара.

Що се отнася страните, в които БВП на глава от населението нараства най-бързо, Сърбия също изостава. Според данни на Световната банка растежът е най-голям в Хърватия, следвана от Румъния, България, Черна гора и Сърбия.

Икономисти обясниха пред сръбския вестник "Данас", че БВП на глава от населението от "15 250 евро" в Сърбия може да бъде постигнат до 2027 г., ако текущият икономически растеж, заявеното увеличение на заплатите в публичния сектор, увеличението на минималната заплата, но също и политиката на фиксиран обменен курс се запазят. Всички тези фактори са задължителни за "напудрената реалност", обещана от Вучич.

Икономистът Любодраг Савич предупреждава, че реализацията на този план няма да зависи само от Сърбия, но и от външни фактори, тъй като "живеем във време, в което нищо не е сигурно и е трудно да се прецени дали нещо е реалистично постижимо".

"Представете си, че преди 10 години обменяте 100 евро, получавате 11 700 динара и купувате 100 килограма захар. Сега обменете 100 евро и отново получавате 11 700 динара, но не можете да купите 100 килограма захар, а само 50 килограма. Това е уловката, когато става дума за фиксирани обменни курсове. Обещанията само разкрасяват реалната ситуация“, каза Савич.

Той посочи още един проблем - населението на Сърбия намалява не само заради хората, които напускат страната в търсене на по-добър живот, но и заради спада на раждаемостта, като уточни, че това е проблем, с който се бори цяла Европа.

Икономистът Саша Джогович също вярва, че БВП на глава от населението от "15 250 евро" може да бъде постигнат с надценен обменен курс на динара, обещания спад на инфлацията, който ще варира от 3,5 до 4%, и с висок темп на икономически растеж, който през следващата година може да достигне 4,5%.

Джогович, от друга страна, смята, че поради емиграцията, това не е най-сигурният показател за стандарта на живот на гражданите.

„За да се прецени дали има повишаване на жизнения стандарт на населението, трябва да се вземат други показатели. Някои от тях са покритието с потребителската кошница, динамиката на търговията на дребно, вътрешното туристическо търсене, равнището на бедност“, каза той.

Експертът посочи, че в момента има промяна в покупателната способност на сръбското население и тя е по-голяма от предходната година или по-ранни години, поради по-голямата икономическа динамика и ръста на заплатите в обществените и частни сектори.

„Но възниква въпросът какво ще се случи след 2028 г., как ще бъде създадена нова стойност и какви ще бъдат по-нататъшните фактори за растеж от 2028 г.“, отбеляза Джогович.

Според него това може да бъде литиевата мина чрез изграждането на фабрика за производство на батерии и електрически автомобили, но само ако този проект премине всички екологични процедури. | БГНЕС

------

Анализ на сръбския вестник "Данас"