Цветанка Андреева

Философия на продажбата на държавни имоти, почива на пазарна логика и демократични практики. Тези имоти са от времето на комунизма, когато държавата е тотален собственик на всичко. Комунистическата държава мастодонт е национализирала имотите, земите и цялата частна собственост на населението си. Комунистическата партия е унищожила политическия живот и е установила планова икономика. Тоталитарният режим притежава всичко – от имотите до свободата на хората. 

След като икономиката на комунизма фалира преходът към демокрация проведе връщането на собствеността и преминаването и в частни пазарни ръце. Практиката доказа, че 

държавата е лош собственик

 Тя не управлява добре собствеността, а останалите ѝ имоти от комунизма, я вкарват в дългове. От тези имоти държавата не печели, а губи за поддръжката им. Преминаването им в частни ръце ще превърне тези имоти от тежест за държавата в активи на пазара. 

Радев, като възпитаник на БКП вероятно не одобрява пазарната икономика и съществуването ѝ  в демократична политическа система. Затова той нарича грабеж преминаването на собствеността от държавни, в частни ръце. В демократичния свят 

грабежът е обратното,

 когато държавата национализира по волята на властта. 

Внушението, че ще се облагодетелстват някакви кръгове е страх, който е продиктуван от неговата практика, а не от начина по който това ще се случи – с публични търгове. 

Обяснимо е, че Радев е соцносталгик. Такава е личната му съдба и политическата му идеология свързана с противопоставяне на демокрацията от европейски тип. Отдавна знаем, че неговата визия беше свързана с установяване на президентска република от типа на Русия на Путин. В нея цялата власт е в ръцете на автократа, Парламентът е обезкървен и обезсмислен като представителство на народа, а правителството е изцяло подчинено на Президента. Решенията за собствеността на държавата се взимат еднолично, изцяло в интерес на автократа. 

Радев донякъде беше осъществил този модел на власт когато определяше и назначаваше служебни правителства. Тогава управляваше с кабинет подбран лично от него. Съставен от неговите приближени, в условия на липса на Парламент. В такава недемократична среда той структурира и реализира договора „Боташ“ Договор, ощетил и обществото, и икономиката ни, и държавата ни. 

Така Радев си представя икономиката. Както Путин решава еднолично, че има интерес да предаде ресурсите на Русия на Китай, така Радев предложи ресурсите ни на турската страна. Без обяснения, без санкции, без пазарен или национален интерес. 

Радев не разбира от пазарна икономика и демокрация. Той вижда в тях заплаха и превръща всеки механизъм за просперитет в социално напрежение. Дали ще е присъединяването към еврозоната или ще е приватизация той използва процеса за да създаде конфликт, от който да храни политическата си пропаганда. 

На Радев, държавата “с правителство на Пеевски и Борисов” му е враждебна, но той безпроблемно съществува в нея, 

защото е демокрация и има функционираща пазарна икономика

 В тази държава, партиите ръководени от Борисов и Пеевски оформят общо парламентарно мнозинство и управлява правителството с премиер Росен Желязков, което успява да осъществи позитивно управление след дългата политическа криза, провокирана и от Радев, включително. 

В държавата, също така, има гласовита и разнообразна опозиция и Радев е съществена част от нея. В тази държава, “с правителствона Борисов и Пеевски”, Радев обикаля черноморието с ескорт като на наркобарон /както стана ясно вчера, б.а./ и раздава морал след плажа. В държавата “с правителство на Пеевски и Борисов”, Радев стяга партия с ресурсите на президентската институция и престаралата се с охраната му НСО. 

В държавата на Радев, няма да се спори за нищо, защото властта ще е негова и той винаги ще е прав, дори когато греши!