Данните на европейските институции показват, че при българските деца и юноши наднорменото тегло и затлъстяването вече са сериозен проблем
Европа тежи все повече. Над половината пълнолетни жители на Европейския съюз вече са с наднормено тегло, показват най-новите данни на Евростат за 2025 г. – 16,3% са със затлъстяване, а други 35,4% попадат в категорията „предзатлъстяване“. Общият резултат е тревожен: 51,7% от хората на 18 и повече години в ЕС са с BMI 25 или повече.
На фона на тази картина България изглежда стои доста по-добре
Около 15,4% от пълнолетните българи са със затлъстяване през 2025 г. Това поставя държавата значително под средното за ЕС и я нарежда сред държавите с по-ниски стойности на показателя. За сравнение, затлъстяването достига 26,6% в Малта, 24,6% в Латвия и 23,2% във Финландия. В другия край са Италия – 7,0%, Гърция – 12,8%, и Румъния – 12,9%.
На пръв поглед това звучи добре за България. Но само на пръв поглед. България не е „имунизирана“ срещу наднорменото тегло. Причината е в това, че затлъстяването и наднорменото тегло не са едно и също.
Евростат определя затлъстяването като BMI от 30 нагоре, докато хората с BMI между 25 и под 30 попадат в категорията „предзатлъстяване“. Именно двете групи заедно формират показателя „наднормено тегло“.
И тук картината за България става далеч по-малко успокояваща.
По данни на Световната федерация по затлъстяване, базирани на данни на Евростат, 56,8% от възрастните в България през 2025 г. са с наднормено тегло или затлъстяване, което е повече от половината възрастно население.
Тоест България може да има сравнително нисък дял на хората в най-тежката категория, но това не означава, че проблемът с излишното тегло е малък.
Напротив – повече от всеки втори възрастен в страната е извън нормалния диапазон на BMI.
Българският парадокс
Докато Евростат поставя България сред страните с по-нисък дял на затлъстяване, други показатели очертават доста по-мрачна картина на начина на живот.
Само 11% от българските възрастни извършват физическа активност поне 3 пъти седмично – най-ниският дял сред страните от ЕС според профила на България на ОИСР. Едва 34% съобщават, че консумират плодове ежедневно, а 43% – зеленчуци.
Това означава, че ниският дял на затлъстяването не трябва да се превръща в повод за ликуване.
България не е страната, която е решила проблема със затлъстяването, а държава, в която проблемът все още не се проявява в същата степен в най-тежката си форма. А това е съществена разлика.
Най-тревожният сигнал е при децата
Данните на европейските институции показват, че при българските деца и юноши наднорменото тегло и затлъстяването вече са сериозен проблем. При децата на 7–9 години процентът на затлъстелите е 15,2%, като е 16,7% при момчетата и 13,7% при момичетата. При възрастовата група 10–19 години затлъстяването е 10,2%.
Това поставя под въпрос колко устойчив е днешният сравнително нисък показател за затлъстяване при възрастните.
Ако едно поколение расте с по-малко движение, нездравословно хранене и висока честота на наднормено тегло, проблемът не изчезва, а се пренася напред във времето.
Още от Чичо доктор
Диетоложка от САЩ препоръча българските туршии, кисело зеле и мляко за имунитет
Ферментиралите храни като кисело мляко, кефир и кисело зеле подпомагат чревния микробиом, който ни пази от болести
Нови щамове и забавени ваксини: Всичко, което трябва да знаем за грипа тази година
Инфекционистът доц. д-р Трифон Вълков предупреждава, че липсата на навременна имунизация може да доведе до по-сериозен натиск върху болниците
Кантарджиев: Още не сме стигнали пика на грипна вълна, ваксини има само за децата
Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести посъветва хората да не изпадат в паника заради забавилите се ваксини, а да използват възможните средства за профилактика