Тя е мюсюлманка, но вижда безпощадно ясно проблемите с онези мигранти, които следват законите на шериата и в Германия. "Без толерантност към враговете на толерантността" е девизът, който за малко не й струвал живота, разказва за "Дойче веле" Дана Александра Шерле след разговор с основателката на "либерална джамия" в Берлин Сейран Атеш.

Сейран Атеш редовно е заплашвана с убийство и от години е под полицейска защита. Основателката на либералната джамия "Ибн-Рушд-Гьоте" в Берлин казва пред ДВ, че хората, които я заплашват, "не искат никакво обновление на исляма и не възприемат никаква съвременна интерпретация на Корана". В основаната от нея джамия няма разделяне на вярващите по полов признак. В джамията могат да се молят заедно мъже и жени. Дейността й като правозащитничка за малко не й струвала живота. Атеш се отървава на косъм от смъртта. В помещението, в което през 1984 г. давала правни консултации на турски жени, живеещи в Германия, внезапно нахълтал мъж с оръжие, застрелял клиентка на Атеш и тежка ранил адвокатката по врата.

"Цяло чудо е, че оцелях. Беше убит един човек, а мъжът искаше и мен да убие само защото се застъпвам за правата на жените. Аз искам мъжете и жените да са равни не само пред закона, а и в обществото. Има обаче хора, които явно са готови да убиват хора, само и само да не стане това", споделя Атеш.

"Не срещу исляма, а срещу патриархата"

Казва, че гневът я подтикнал да продължи борбата въпреки всичко. "В името на нашите деца и за бъдещите поколения. Черпя сили от това преживяване - на косъм от смъртта - и си казвам: Трябвало е да оживея. Вярвам в милостивия Бог, вярвам, че е трябвало да оживея, за да продължа да водя тази борба", казва Сейран Атеш. В интервюто за ДВ тя подчертава, че се бори "не срещу исляма, а срещу патриархата", защото той потиска и дискриминира жените. Тя споделя, че голяма част от мигрантите от Турция и другите мюсюлмански държави междувременно са станали по-консервативни от мюсюлманите в техните родни страни. "Миграцията прави хората принципно по-консервативни", споделя адвокатката.

На въпроса дали за някои мюсюлмански семейства в Германия конституцията не важи, тя отговаря: "За съжаление в Германия и Европа съществуват "паралелни общества" на преселници от Турция и от други мюсюлмански културни среди, които смятат, че германското или европейското право не важат за тях. Те признават единствено ценностите на шериата – но не само ритуалите му, а и законите. Те не признават демокрацията", казва Сейран Атеш и добавя: "Въпреки това политиците смятат, че в една "открита към света държава трябвало да бъдат представени всички гледни точки. В този случай обаче политиката на интеграция няма как да функционира, или започва да върви в грешната посока". Тя застъпва принципа: "Никаква толерантност към враговете на толерантността!".

Не забелязват за какви престъпления става дума

Сейран Атеш критикува и начина, по който Германия подхожда към т.нар. убийства на честта. Много често се твърди, че ставало дума за случаи на болезнена ревност или за домашно насилие, каквито има и сред германците. При това не се забелязва, че неизменно става дума за престъпления, които се извършват от братя или други мъжки сродници над жени от семейството. "Политиците не обръщат голямо внимание на тези престъпления, защото става дума за случаи, които засягат малка част от хората с миграционни корени", споделя тя.

Сейран Атеш смята, че държавата би могла да стори много повече с добра образователна и интеграционна политика. "И това трябваше да започне още преди 40 години", казва тя и добавя: "Трябва категорично да се обясни на хората, че тук, в Германия, се спазват основните човешки права". Атеш твърди, че "повечето мигранти, които се капсулират в своего рода "паралелни общества" дори не знаят какво представлява конституцията. Нито пък знаят "кои са европейските ценности, за които се говори толкова често".

Адвокатката споделя, че заплахите, които получава в електронната си поща, обикновено идват от "обикновени консервативни мюсюлмани", а не от екстремисти и поддръжници на ИД. "По това може да се види, че става дума за проблем на цялото общество, казва тя, проблем, свързан със светогледа на онези, които се страхуват, че искаме от тях да изоставят своята идентичност, когато говорим за европейски ценности и човешки права."