Спас Спасов, Дневник

След сухи тренировки и тестове "на терен", продължили повече от 10 години, проектът "Възраждане" и лицето му Костадин Костадинов влизат в 47-то Народно събрание след силна антиваксърска кампания и атакуване на зеления сертификат. Политическият профил на Костя Копейкин - прякорът, с който Костадинов от години е познат в социалните мрежи, удивително припокрива този на излезлия от употреба Волен Сидеров.

Костадинов упорито ловеше вълната на всеки протест, роден от политическото двуличие, провалите на държавата и откраднатата перспектива на гражданите й. За финалната права до парламента взе енергия дори от публичната глупост на антиваксърите и конспиративно отричащите съществуването на COVID-19.

Два дни преди изборите на 14 ноември Центърът за изследване на демокрацията публикува изследване, според което "Възраждане" и лидерът й Костадин Костадинов са абсолютните шампиони по бързо увеличаване броя на последователите на страниците им във "Фейсбук" в конкуренция с "Алтернатива за България", ВМРО, "Атака" и "Воля". А основна причина за това е въвеждането на задължителен зелен сертификат, срещу което Костадинов водеше остра кампания. Данни на "Галъп" показаха, че спрямо изборите през юли, половината от гласувалите за партията са новопривлечени избиратели от други партии, а всеки пети е на възраст под 30 години.

Името на Костадинов влезе в националните новини за първи път през 2011 г., когато

след етнически конфликт в с. Катуница

се оказа сред команда хулигани с бръснати глави, които по пътя си към към циганската махала във Варна трошиха прозорци и витрини.

През 2013 г. бе сред организаторите на оркестрираните протести във Варна, започнали с гняв от високите цени на електроенергията и завършили с овладяването на местната власт от ГЕРБ. Цената за това бе платена от самозапалилия се Пламен Горанов.

През 2015 г. Костадинов обяви, че повежда родители, недоволни, че учебниците на децата им не ги учели на родолюбие и дори били "обезличени от българщина". После се оказа, че води само неколцина от актива на партията си, а журналистите, отразили протеста им - повече от тях. Той обаче продължи да поддържа тази тема и издаде и свой "Учебник по Родинознание" (който разпространява и в чужбина).

На 27 януари м.г. друг протест, организиран от "Възраждане" заради водната криза в Перник, завърши с 30 арестувани, четирима обгазени и двама пострадали полицаи. А на 6 август, пак през миналата година, лидерът на "Възраждане" влезе със симпатизанти в Съдебната палата, "за да връчи оставката на Иван Гешев". Влизането беше излъчено на живо във Фейсбук. Излизането - не.

Поводът за акцията на Костадинов бе поисканото от прокуратурата заличаване и разпускане на "Възраждане" заради нарушения на Закона за политическите партии. Сред тях бяха установени лица, записани като присъствали на учредителното й събрание, които в същия момент са се намирали в чужбина. Но и други, попълнили декларации за членство два месеца по-след като са починали. На 31 май т.г. обаче Върховният касационен съд реши, че партията на Костадинов може да отговаря за евентуални нарушения едва след учредяването си като правен субект по Закона за политическите партии.

Но "майката на всички бомби", която хвърли на току-що отминалите парламентарни избори, той сглоби само в едно единствено програмно телевизионно интервю на 20 август т.г. В него обяви, че

ще създаде гражданска армия срещу мигрантите, нарече COVID-19 измислица и заклейми ваксините,

зелените сертификати, противоепидемичните мерки и дори сделката за новите изтребители F-16.

Официалната автобиография на Костадинов сочи, че от 2013 г. до 2017 г. той е бил директор на Регионалния исторически музей в Добрич. От там нататък очевидно е останал посветен единствено на своята борба, защото следващо работно място в автобиографията му не е посочено.

Но в нея лидерът на "Възраждане" е оставил и други бели петна. Те са там, където би трябвало да пише, че политическата му кариера започва като член и зам.-председател на ВМРО. През 2011 г. в коалиция с "Новото време" и "Гергьовден" партията го номинира за кмет на Варна, но той стига само до Общинския съвет на града. Година по-късно, след неуспешен опит да заеме мястото на Каракачанов и след съпернически конфликт с Ангел Джамбазки, Костадинов напуска партията.

След това той става координатор за Варна на Националния фронт за спасение на България. Но след Вlitzkrieg с Валери Симеонов (от немски "бърза война", термин от военната доктрина на Хитлер) през 2014 г. основа собствената си партия "Възраждане". С нея през 2015 г. отново участва в изборите за кмет на Варна, този път в коалиция с "Атака" и "Нова сила".

Политическата платформа на партията е мътен сбор от левичарство и десен популизъм. Там може да бъде открит цял арсенал от фойерверки, познати от предизборните платформи на други популистки формации. Сред тях са съкращаване наполовина на броя на народните представители, изравняването на заплатите им със средната за страната, създаване на механизми за отзоваването им и отнемане на имуществото на висши политици (което така или иначе е част от антикорупционното законодателство).

В сферата на икономиката "Възраждане" предлага преразглеждане на всички приватизационни и концесионни сделки, макар, че на практика това означава антиконституционно отнемане на частна собственост.

В програмните документи на "Възраждане" пише също, че ДДС върху лекарствата трябва да бъде "нулиран", "защото по-добре бюджетът да стои празен, отколкото да се пълни с пари, взети от болни деца и безпомощни възрастни". Другите данъци също трябвало да са ниски. Но в същото време детските надбавки и заплатите на учителите трябвало "да се увеличат драстично", а тези на лекарите и медицинските работници да стигнат "до европейски нива".

Колкото до

"личното оръжие" на Костадинов

то е изложено на показ в блога му и множество публикации в социалните мрежи. Там са подредени носталгията по смъртното наказание и репресиите на комунистическите чистки през 40-те и 50-те години на миналия век, теориите за етническата малоценност и расовото превъзходство, хомофобията и разбира се - бляновете по историческия реваншизъм, който да върне "България на три морета". И това съвсем не е всичко.

След пуча в Турция през лятото на 2016 г. Костадинов написа в блога си следното: "Къде спите, български военни? Защо не излезете и поне не се опитате да направите това, което турските ви колеги се пробваха да направят, макар и отчаяно и самоубийствено? Бога ми, ако аз разполагах с оръжие и подготвени хора, лично щях да тръгна напред."

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. вълната на национализма изненадващо донесе на "Възраждане" близо 40 хил. гласа и партийна субсидия в размер на 417 хил. лв. годишно.

Но с този неочакван приход в партийната каса започнаха и крамолите около начина, по който той е бил харчен. Най-напред Костадинов обяви, че ще върне субсидията. Но не го направи с оправданието, че нямал правна възможност за това. По-късно се оказа, че той сам, писмено и изрично, е поискал партията му да получи полагащата се субсидия.

След това Костадинов обяви, че парите ще бъдат дарени на фондация "Българска памет" на д-р Милен Врабевски. Но и това не се случи. Трети вариант за оползотворяване на "нежеланата" субсидия бе с нея да се обучават децата на бесарабски българи - идея, която остана само в едно интервю на Костадинов за в. "24 часа".

В отговор на въпроси, зададени от "Капитал" преди време, организационният секретар на "Възраждане" Николай Дренчев каза, че първият транш от субсидията - около 130 хил. лв., отишъл в държавния фонд "Инвитро". Друга част от парите била дарена и на фондация "Искам бебе", а дребни суми били дадени за ремонт на десетина войнишки паметника. Със субсидията било платено и помагалото по родинознание, което Костадинов написал сам и раздавал безплатно.

Две години по-късно - през май м.г. Варненската окръжна прокуратура започна

разследване срещу Костадинов за длъжностно присвояване в особено големи размери

представляващо особено тежък случай. Според съобщението на Окръжната прокуратура във Варна "разследването трябва да установи дали длъжностно лице от ръководните органи на партия "Възраждане" е присвоило партийна субсидия в размер на 1 млн. лв., връчени му като държавни средства, предназначени за функционирането на партията".

Това стана след разследване на "Нова телевизия", според което само за три години след 2017 г., когато "Възраждане" получи партийна субсидия, Костадинов си е купил луксозна къща във варненското с. Канстантиново, а съпругата му - апартамент. В същия период от време семейството бе придобило и нов лек автомобил за около 40 хил. лв.

Защо прокуратурата проверява лидера на Възраждане за присвояване на партийната субсидия - ТУК. Резултати от разследването на прокуратурата, което продължава и в момента, така и не бяха обявени. Сега, след влизането на Костадинов в парламента, то най-вероятно ще бъде замразено или прекратено.

Една идея за това, какво да очакват избирателите на "Възраждане" дават поведението на Костадинов като общински съветник във Варна и участието му в последните избори за местна власт през 2019 г. Публично той бе партньор на дясната опозиция в съвета, доминиран от ГЕРБ.

Това обаче не смути ни най-малко лидера на градската организация на БСП в града Борислав Гуцанов, който месец преди вота през октомври 2019 г. изненадващо предложи на партията си да подкрепи за бъдещ кмет на Варна не друг, а именно Костадинов. Той не възрази, а това, което последва, бе шумен скандал в левицата. Вътрешнопартийните опоненти на Гуцанов и до днес твърдят, че е ставало дума за тайни договорки с ГЕРБ, срещу кандидата на партията Иван Портних да бъде издигнат съперник, който да разцепи социалистите и така да гарантира победата му още на първи тур. Целта бе постигната, а Костадинов се върна в Общинския съвет на Варна и продължи с непоисканата подкрепа за десните опоненти на ГЕРБ.

Само след два месеца на трибуната в Народното събрание за клетва ще се изправи бъдещият президент. През януари 2017 г., след първата реч на току-що встъпилия в длъжност Румен Радев пред депутатите в 44 Народно събрание, в профила си във Фейсбук Костадин Костадинов написа така: "Смея да твърдя, че огромна част от българския народ в момента мечтае следващото изречение, което Радев каже, да бъде: "В името на народа сте осъдени на смърт!"

Сега Костя Копейкин сяда в залата на парламента.