Джонатан Суит и Марк Тот, „The HILL“

Израел се озова в състояние на война рано сутринта в събота. Часове по-късно, след като започна координираната ракетна и сухопътна атака на Хамас срещу страната, а израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви това, което онези от нас, които са живели в страната, вече знаеха. "Ние сме във война. Не в "операция", не в "обход", а във война."

Засега Израел е във война с Хамас - близък бой; както обаче вероятно ще покаже времето, Йерусалим ще пренесе битката при източника: Иран. Градините на Армагедон са в огън и макар тази война да е започнала в Газа, тя вероятно ще завърши в Техеран.

Решението на Хамас да започне "Щурмът на Ал-Акса" ще има далечни последици не само в Израел, но вероятно и в Иран. Дори изборът на кодовото име на операцията от страна на бойната групировка - препратка към джамията от VII в., която се намира на върха на Стената на плача в Стария град на Йерусалим - подсказва, че предстои по-голям пожар.

Палестинците обикновено запазват връзките с джамията Ал-Акса за широко разпространени призиви за въоръжаване или граждански въстания като двете интифади, продължили от края на 80-те години на ХХ век до 2005 г. Кървавата Втора интифада, известна в Палестина като "Интифада Ал-Акса", доведе до смъртта на над 1100 израелци и 3400 палестинци.

Докато Нетаняху и неговият военен кабинет реагират с военни средства и започват да планират крайния изход за Хамас в Газа, Йерусалим би било разумно да вземе предвид времето на това нападение и неговата цел. Хамас предприе тази атака в последния ден на юдейския религиозен празник Сукот, вероятно с цел да предизвика същото психологическо въздействие като войната Йом Кипур, започнала през 1973 г. на най-свещения за Израел празник.

Целенасоченото вземане на израелски заложници, заедно с побоищата и масовото избиване на израелски цивилни граждани, допринасят за цялостния мащаб и дълбочина на операцията. По същество те приканват, ако не и молят, Израел да предприеме сухопътна инвазия в Газа. Въпросът е защо? Вероятно отговорът е в ръцете на Иран.

Палестинският президент Махмуд Абас вероятно също знае отговора. Той публикува лаконично изявление, с което "изглежда подкрепи мащабната операция на Хамас срещу Израел в събота, като заяви, че "палестинците имат право да се защитават".

Отговорът?

Възможно е Иран да агитира Израел да бъде въвлечен в кървава сухопътна война в Газа, вероятно за да отвлече вниманието от продължаващото развитие на програмата си за ядрено оръжие в нарушение на Международната агенция за атомна енергия - и като средство за нарушаване на текущите дискусии за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.

Малко вероятно е Нетаняху и неговите генерали да се хванат на въдицата - тежък урок, научен по време на сухопътната инвазия в Южен Ливан през 2006 г. Хамас представлява близка бойна заплаха за Израел; Иран обаче вероятно е единствената екзистенциална заплаха за Израел - както и програмата за ядрени оръжия на Техеран.

Хаменей може би скоро ще съжалява дълбоко за ролята си в нападението на Хамас срещу Израел и вероятно също така скоро ще се окаже, че той и неговите ядрени съоръжения са под прицела на израелските военни планировчици. Засега Иран поздравява Хамас. Яхя Рахим Сафави, съветник на Хаменей, заяви: "Поздравяваме палестинските бойци. Ще подкрепяме палестинските бойци до освобождението на Палестина и Йерусалим."

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен вероятно също ще съжалява за решението си да издаде отказ от санкции като част от сделката за прехвърляне на затворници с Иран - и за нетния резултат от нея, изразяващ се в размразяването на "6 млрд. долара в ирански активи". В действителност широко критикуваната от администрацията на Байдън сделка може да е помогнала косвено да се плати сметката, като е освободила средства за терористичните нападения на Хамас срещу Израел.

Трагичното е, че това е само още един пример за това, че "либералната среда" на администрацията на Байдън на световната сцена води до непредвидени последици. Първо, изтеглянето от Афганистан, което Путин изтълкува като зелена светлина за нахлуване в Украйна. По-късно, като разчете погрешно нарастващата нестабилност в Судан, Нигер и Сахел, което доведе до антизападни преврати и по-тясно регионално сближаване с Русия. Сега, като неволно даде възможност на Иран да се бори директно с Израел в мащаби, невиждани досега от войната Йом Кипур насам.

По данни на Израелските сили за отбрана (IDF) в момента на писане на този текст вече са загинали 100 израелски цивилни граждани, а според оценките ранените са 1000 или повече. С времето броят на жертвите само ще нараства.

В отговор, според контраадмирал Даниел Хагари, говорител на ЦАХАЛ, Израел "започна широка мобилизация на резервисти за всички части на ЦАХАЛ". Макар първоначално да е насочена към възвръщане на контрола върху границата в Газа, тази мобилизация вероятно е насочена към Иран и подсказва, че скоро може да последва разширяване на тази война в регионална.

Градините на Армагедон горят и са близо до това да излязат извън контрол. Израел ще отвърне на удара и ще отвърне силно. Снимките на мъртви израелци, пребити жени и отвлечени семейства няма да останат без отговор. Хаменей и Иран може би току-що са си купили отговор, подобен на този от 11 септември или Пърл Харбър./бгнес

Джонатан Суит, пенсиониран полковник от армията и 30-годишен офицер от военното разузнаване, е ръководил разузнавателната служба на Европейското командване на САЩ./БГНЕС