24 Ноември, 2024

Кои са целите на вражеските ракети в Украйна?

Кои са целите на вражеските ракети в Украйна?

Противникът предприе нова комбинирана атака срещу Украйна с помощта на стратегическа авиация. Имаше крилати ракети, балистични ракети и атентатори самоубийци. Врагът вече многократно използва тази стратегия срещу Украйна. Това казва Александър Мусиенко, цитиран от УНИАН.

По отношение на броя на ракетите тази атака не беше най-голямата. Тоест, това не е всичко, което Руската федерация може да използва срещу Украйна. И броят на балистичните ракети беше малко по-малък, отколкото при предишни атаки - забелязва се, че врагът използва и по-малко цели, коментира той.

По думите на Мусиенко, отчитайки броя на свалените ракети, украинската ПВО се представя на добро ниво, на нивото на възможностите, които има. Но проблемът за Украйна са вражеските С-300, каквито бяха изстреляни срещу Харков, както и „Искандер“, защото нямаме достатъчно системи за противовъздушна отбрана, за да противодействаме на такива ракети.

Виждаме също, че заплахата от балистични ракети, особено на юг и изток (както и за Киев), остава, казва още той.

Що се отнася до това кои региони на Украйна могат да се считат за най-малко защитени - всичко зависи от вида на ракетите. Ако говорим за С-300, то това в по-голямата си част е заплаха за Харков или Запорожие. За Херсон най-голямата заплаха е артилерията или КАБ. Към днешна дата Украйна не е 100% защитена от вражески ракетни атаки. За да е по-защитена, има нужда от повече време и системи за ПВО.

Каква беше целта на врага този път? Трудно е да се каже. Но това може да са места, където се предполага, че са „съхранени големи количества оръжия“ или, както обичат да казват – където са „инструктори на НАТО“, коментира Мусиенко.

Той обаче не изключва цели на вражески атаки да бъдат също промишлени обекти, особено военно-промишлени комплекси, които са свързани с отбранителната индустрия, които напоследък се оказват приоритет. За разлика от миналата година, когато цели, свързани с енергийната система на страната, бяха на първо място, сега остават някак си на заден план, посочва Александър Мусиенко. 

Превод: Faktor.bg

Сподели:

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.

Бойко Ноев: Конституционно равноправие за македонските българи е задължително условие за началото на преговорите на РСМ за членство в ЕС

Християн Мицковски неразумно сам си е поставил капани в предизборната кампания, излизането от които сега му коства значителен политически ресурс

Кремъл в криза: Нуждаем се от мигранти да запълним недостига на работна ръка

Имаме напрегната демографска ситуация, живеем в най-голямата държава в света, но не сме толкова много, казва Дмитрий Песков