Христо Слави Рачев

Присъдата е окончателна: доживотен затвор, без право на обжалване. Изпратен съм при непоправимите рецидивисти. Няма човек, няма акаунт, няма проблем. Социалните мрежи /уебсайт/ функционират със зададени унифицирани алгоритъми. В този век е така. Имплантирани от собствениците, разбира се, отразяват интересите им. Подобно на хранителните вериги, които не са ваши приятели, преследват печалба. Просто и ясно. Зукърбърк изрита на улицата, всички регулатори, тълмачи и цензoри от пределите на Америка. Трампизмът го принуди /сякаш идва от трампа, размяна/. Но колегите му в Ирландия продължават да ровят в нашите писания; очевидно 

толерират лумпените, 

както навремето в комунистическите затвори и лагери криминалните шетаха необезпокоявани.

 “Регулаторите” реагират агресивно срещу ясна гражданска позиция със смехотворния разтеглив локум: “Нарушава интегритета на общността”. Така може да те запратят в лудницата или на студотерапия и гладолечение в Сибир. Всъщност, наблюдаваме манипулация на обществените нагласи. За разлика от банките, които нощем надничат и бъркат във вашия портфейл, тук картината е далече по-сложна. Вече и зловеща. Те искат да ви бръкнат в мозъка. До тях в храстите дебнат ботове, тролове и живи типове с неизлечим кастрационен комплекс, а наоколо тъпчат тревата шилета, които не са разтворили една книга.  Щом регистрират думи като война, джендърски препирни, или забележат по-влиятелна личност... вдигат палката и я стоварват върху главата на нещастника. Вече опитват и превъзпитание, чрез някакво измислено правосъдие, морал и етика. Тълкуват фактите, както им скимне, всъщност цензурират целенасочено. 

Тролове,  организирани като глутници 

блокират журналисти, писатели, философи, извършват политически внушения, това може, това не. Ето малка част от блокираните, защото никой не знае точния им брой: Христо Христов, Христо Комарницки, Капка Тодорова, проф. Вили Лилков, Даниела Горчева, Константин Мишев, Иван Бакалов, Татяна Кристи, Манол Глишев.

Изкуственият разум се е заел с неестествени фуннкции. 

Обземат ме мрачни мисли в карцера на Фейсбук. На 27 декември 2024 г. ме отстреляха от голяма дистанция, някъде от Ирландия и ме запратиха в нищото. Настъпил е някакъв датаизъм, а  хората са крачещи логаритми, вече повтарят и гимназистите, налапали димящи вейпове. Произвели сме логаритми по свое подобие, които на свой ред с логаритмичната си етика се опитват да ни шъткат и бият през пръстите. Да душат наоколо, да надничат в нашите интереси, убеждения и дълбоко лични пристрастия. 

Отстъпваме стъписани пред недостижимите способности на искуствения разум да запаметява и се ориентира в масиви от данни, да играе безгрешно шах копелето и никога да не забравя. Да, в живота съм вършил пакости, глупости и невероятно смешни неща. Помня ги кристално ясно, като прожекция на цветни диапозитиви Orwo Color. Тези неизтриваеми картини от младостта, когато съученичките подрусваха млади си гърди. Едва бях захвърлил кепето, гетите и партенките в казармата, и преодолявайки един партерен етаж, се пъхнах в леглото на една десетокласничка, гола и ухаеща на съветски парфюм. Бях стъписан от силата на слабичките и ръце, и удвоеното земно привличане. Всъщност блокиран. Бащата, армейски полковник с пищов на кръста, ругаеше в съседната стая телевизора. Иначе цял живот забравям, фантазирам, тъгувам, мога да изпитам радост, да ликувам от музикална фраза до просълзяване; да работя 20 години в медия възхваляваща ръководната роля на партията; ето, 

това е пакост

 И почти толкова в същата медия след промяната, за да видя, как ченгетата смениха алторитъма си и сублимираха в битността на криминални типове, забогатяха, децата им станаха махленски побойници, дипломати, политици с фашизоиди социопатични лица. Под натиска на някакъв базов логаритъм предвоенните години в света отново се завръщат. Ще се наложи да си припомним стъпките и такта 4/4 на фокстрота. Грохота на експлозиите. И припряният суинг, който внезапно западна, защото музикантите бяха запратени на фронта. Изглежда е неизбежно. И никакъв исторически фарс не е това, а зловеща истина. Ботовете помнят, но младите поколения нямат никакви спомени за ужаса на войните. Имат нужда да пребият някого, стават агресивни, събират се на групи, като шимпанзета и нападат по-слабите, различните. Официалните медии загубиха тази аудитория. Вече три поколения, след последната война, тя губи ум, зрение и вкус в Tiktok, Pinterest Idea Pins, Youtube, Instagram, Spotlight, Facebook. Около цялото човечество се долавя едно тик-токане, припламват войни. Вече е невъзможно да видиш млад забързан човек, да носи книга под мишница, да прелиства вестник, да слуша новините на деня. Медиите продължават да ни прожектират все едни и същи новини, заоблени с рашпила, шкуркани, мудни, редактирани и преварени, буквално денатурирани. Дори са подредени по един и същ информационен логаритъм.  Анализатори сядат, стават, дрънкат едновременно, обзети от тахилалия /скорострелно говорене/: Копейкин, Кутев, Симов, Любенов…наоколо се търкалят съсипани от злоупотреба думи, фрази. Клишета се сипят като конфети. Високо заплатени журналя, с принизено самочувствие, обслужват сервилно, като стажант- келнери. Лявата ръка зад гърба, чупка в кръста, готови да слугуват до пенсия – а  всъщност са журналисти! 

Руската агентура, проникнала вече и в спалните ни, се труди свободно из уебсайтовете с фалшиви профили, подсказва на тенекиените ботове, чрез масово блокиране, този 

да млъкне завинаги

 Ортодоксалните медиите загубиха битката, защото са тромави, форматите са остарели, направо мухлясали. Щом някой пусне гръмогласни реклами, картелно, на мига тръгват по всички медии. Няма къде да се скриеш. Затова населението в България остава системно недоинформирано, заблудено и в резултат объркано. То отвръща с отчайващо нелеп избор. Гласува против себе си! Против своите интереси! Така ли трябва да изглежда парламентът на един зрял, демократичен народ. Там все по-рядко виждаме българи с европеидни лица и мисли. Изтикани са, а вратите залостени. Населението не ги иска. Масов негативен подбор, за важен пост ще бъде избран най-калпавия. Пропускателният режим е така затегнат, че никой не може да премине, ако не разполага с масивно туловище, ускорение, мощен глас /този го бива…/ Народът върти глава, само подир силни крясъци, вижда ярки цветни петна, пипнешком избира управленци. Наблюдаваме куклено шоу режисирано от два-три клана, ние очакваме куклите да се вземат в ръце. 

Хора с дипломи на висшисти, да се чудиш и маеш, преповтарят пропагандни клишета, като лично прозрение. Глупци са това. 

От пропастта, в която пропадаме няма излаз. Дълбока е и хлъзгава. 

В България от самото и Освобождение се настаниха зловредни левичарски фикции, които се оказаха пагубни. Дължим го на две причини: лоша дестинация под ореховата сянка на Русия и Турция, и не особено надарен етнос. За логоса, етоса и патоса, ще замълчим дискретно. Човешките същества завладяха планетата, защото имаха дарбата да се съюзяват. Демокрацията  не понася линеещи народи склонни към разединение, ниска раждаемост и масова емиграция. Тук-там се мяркат оцелели умове, тормозени още от деца, при първа възможност поемат към по-толерантни общества, където знаенето, моженето и красотата са ценност. Струват пари и се възнаграждават незабавно. Още не можем да се освободим от държавническото мислене. От бюрократите, криминалните, батальоните от чиновници, които са задръстили институциите. Цял народ блокиран, disabled people /хора с увреждания/. Надежда? Това ни остана.

 Надеждата на осъдения,

 на наркомана, на проваления; на слабия ученик, че ще успее да навакса пропуснатото. Ех, да можеше да заговорят знаещите, да заработят квалифицираните. Да изградим култ към почтеността, любезността, акуратността и доброто в човека. В този миг ще се появят и първите успехи. Това  велико усещане за сполука, което винаги води след себе си светлина, разум и пристъпи на щастие.

Добре, открих си нов акаунт във Фейсбук. Загубих 7,300 редовно следящи и 4, 970 внимателно подбрани приятели! Днес разполагам с нула приятели, нула следящи. Алгоритъм от две нули. Семиотичен знак за отходно място.

Адресът ми във Фейсбук до следващото блокиране е: Hristo Slavi Ratchev.