Христо Слави Рачев

Нашенецът го няма на избори, не търчи по митинги, където намираше аудитория, да изкрещи мъката си. Да опъне шия и закищи някое паве, да се почувства палач над тези, които го превъзхождат. Балканската менталност не си задава въпроси. Тя борави само с чужди отговори, обсебена от тяхната категоричност. 

Народ с добри хигиенни навици на всеки четири години отива до урните, за да извърши почистване. Да изтупа килимите. Да изпере всички лекета оставени от оляли се партии, предизборни и следизборни лъжци. Но… и

 да пречисти себе си от заблуди и втълпени неистини

 Да рекапитулира. Днес българският човек се е изправил пред това, което най-малко умее. Да умува пред урна. Въпреки голямата нужда с този аналнозадържащ опърничав нрав – отказва да гласува. Да не се мине, плюс самозаблуда, че наказва някой. Нищо такова не става. Става друго. Катастрофира държавата, бизнеса, бюджета. В това време избирателят е вдигнал промилите, катастрофира пиян или ще подпали пожар. После ще го гаси съмоотвержено. Изборите зачестяват, избирателите намаляват, партийките набъбват като кукумари след дъжд. Критичният момент настъпва, точно тогава обществото открива, че се е издънило. Изпуснало се е. Омацало е територията, килимите, плажовете, избирателната система, престижа и претенцията си за европейска принадлежност. През това време несретни журналисти / всички емисии дъвчат еднакви новини / четат и пишат трескаво текстове, разголвайки граматическите си и пунктуални срамоти. Безпомощни в анализите и синтеза на събитията, вредни в тълкуванията. Определено опасни в невежеството си, смятат, че нахлуването на руската пропаганда из медиите, е плурализъм. 

Последен хит – ушляка Волгин. Провинциалният журналист не успява да произнесе правилно думата плурализъм, но обича тази дума. С нея 

оправдава безсилието си срещу завладяните медии и държава

 Време е да проумеем, че изборите са въпрос на лична и обществена хигиена. Новите партии и тези, които вече са вмирисани, показват ясно, че представата ни за демократична хигиена е полегнала на дъното на шаячните ни потури. Човек се пита, този провис под задника за какво е предвиден. Идват избори. Няма по-смешни и жалки хора от влюбените в някакви политически манипулатори или партийни абревиатури. Късат ризи бельо. Оголват зъби на приятели, съпруги. 

Проблемът винаги,

тръгва от избирателите

Забравяме го, търсим го другаде. От разликите в менталното налягане, цивилизационния ръст и морското равнище на ума. Няма нито едно изключение. Вече сме “Нидерландия” на Балканите. Политиците сърфират върху вълните на избирателната ни глупост измерена в балове. А това значи, че не можем да резнем напряко през клекажа на еволюцията. Никакви предизборни, следизборни трикове и совалки не могат да променят съдбата ни на изостанал във времето народ. Освен вечното и безкрайно време. Time.

П.П. Най-после някой се сети. На 6 ти спасителен пост, който охранява затлъстели нудисти на плаж Хармани заснех тези два кадъра. В късен час, за да не ме подгонят в жегата за воайорство, наоколо стърчаха фасове. Луната изгря кръгла и обещаващо жълта. Браво.Така се започва. После сто евро глоба и гасене на фаса в задните части. Същата еко рецепта за боклука, но за гражданска и европейска култура е нужно време. Time. Life is very short, and there's no time for fussing and fighting, my friend...ни пеят от Европа, но потурите, кючекът и балканският инат здраво блъскат тъпана. Елате ни вижте на Веселата улица в Созопол. Чудо!