С шест годишно закъснение Държавна агенция „Разузнаване” (ДАР) реши да изпълни макар и частично закона за разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, като предостави на Комисията по досиетата необходимите данни за лицата, които след 10 ноември 1989 г. са заемали ръководни постове в разузнавателната служба.

Това стана ясно от решение на Комисията по досиетата, която на 12 март огласи проверката на въпросните лица, съобщава сайтът desebg.com. Още в началото обаче независимият държавен орган уточнява, че ДАР е предоставила данни само за много тесен кръг ръководни кадри, предимно за първите две години от прехода.

Подадена е информация за лицата заемали длъжностите "директор" и "заместник-директор" на Национална разузнавателна служба в периода от 5 февруари 1990 г. до 1 ноември 2015 г.; "председател" и заместник председател" на ДАР в периода от 1 ноември 2015 г. до настоящия момент; "началник на отдел" в периода 5 февруари 1990 г. до 16 юли 1991 г.

Не са предоставени данни за лицата, заемали или заемащи длъжност "началник на отдел" в периода от 16 юли 1991 г. до настоящия момент не предостави необходимата информация.

Така частичната проверка е обхванала общо 55 лица. От тях 50 са сътрудници на бившата Държавна сигурност, като повечето от тях са заемали ръководни постове в първите години на прехода.

Сред тях обаче са и директорите на НРС ген. Румен Тошков (1990-1991), ген. Бриго Аспарухов (1991-1997) и ген. Кирчо Киров (2003-2012), както и настоящият председател на ДАР ген. Драгомир Димитров (от 2012 г.), който 10 ноември 1989 г. заварва в школата на МВР-ДС Симеоново.

От установените 50 сътрудници Комисията по досиетата е обявила данните за 26 от, тъй като останалите 24 са починали (решение №2-1581 от 12 март 2019 г.). Разкритите сътрудници са:

Александър Асенов Христов, н-к на отдел до 01.06.1990 г.;
Ангел Георгиев Димитров, н-к на отдел до 01.04.1990 г.;
Атанас Георгиев Кременлиев, н-к на отдел до 01.04.1991 г.;
Бриго Христофоров Аспарухов, директор от 17.10.1991 г. до 06.03.1997 г.;
Венко Иванов Кутрев, н-к на отдел до 01.06.1990 г.;
Вълчо Янакиев Колев, н-к на отдел до 01.03.1991 г.;
Георги Димитров Гочев, н-к на отдел до 01.04.1990 г.;
Георги Илиев Димитров, заместник-директор от 10.03.1997 г. до 05.08.1997 г.;
Добри Георгиев Дончев, н-к на отдел до 01.06.1990 г.;
Драгомир Здравков Димитров, директор от 26.01.2012 г. до 01.11.2015 г., председател от 01.11.2015 г. до 24.07.2018 г.;
Живко Димитров Кабадаиев, н-к на отдел до 01.04.1990 г.;
Кирчо Иванов Киров, директор от 24.02.2003 г. до 26.01.2012 г.;
Красимир Желязков Евтимов, н-к на отдел до 01.09.1990 г.;
Любен Иванов Георгиев, н-к на отдел до 01.06.1990 г.;
Любомир Тодоров Трифонов, заместник-директор от 10.03.1997 г. до 26.06.2001 г.;
Людмил Лалев Ангелов, заместник-директор от 28.02.2003 г. до 26.01.2012 г.;
Милко Стоянов Михов, н-к на отдел до 31.12.1990 г.;
Огнян Асенов Пачев, заместник-директор от 25.04.2006 г. до 15.12.2009 г.;
Радослав Тодоров Райков, заместник-директор от 13.03.1991 г. до 23.01.1992 г.;
Румен Димитров Тошков, директор от 21.02.1990 г. до 28.08.1991 г.;
Стефан Петров Косев, н-к на отдел до 01.04.1991 г.;
Стоян Владимиров Говедаров, н-к на отдел до 31.12.1990 г.;
Стоян Илиев Драгов, н-к на отдел до 01.04.1991 г.;
Стоян Мишев Мишев, н-к на отдел до 01.07.1991 г.;
Тодор Костов Бояджиев, заместник-директор до 1990 г.;
Хино Пенчев Ботев, н-к на отдел до 01.04.1990 г.

Трансформацията на ПГУ в НРС - ДАР

На 2 февруари 1990  г. тогавашният председател на Държавния съвет Петър Младенов подписва указ за преименуване на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) в Национална разузнавателна служба (НРС), която излиза от системата МВР-ДС и е подчинена на председателя на Държавния съвет, по-късно на президента.

На 16 юли 1991 г. е отменен Указа за основни положения за Държавна сигурност, по който репресивния орган на БКП работи, и тази дата се счита за преустановяване на дейността на ДС.

На 1 ноември 2015 г. влиза в сила Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, както е преименувана тогавашната НРС.

Осветяването на кадрите на ДС в разузнаването

С приемането на закона за досиетата през декември 2006 г. тройната коалиция приема изключение, станало известно като параграф 12, да не се осветяват ръководните кадри в разузнавателните служби – тогавашната НРС и служба „Военна информация” (СВИ военното разузнаване).

Този чадър е премахнат в началото на 2013 г. с промяна на закона за досиетата, приета от ГЕРБ и Синята коалиция, с която е отменен параграф 12.

Оттогава насам обаче НРС/ДАР и СВИ упорито не изпълняват закона за досиета. С подадената частично информация от ДАР това се прави за първи път.

Скандалите с разузнаването

ПГУ и НРС неведнъж бяха забърквани в политически скандали. Последният шеф на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров бе осъден през 1992 г. за унищожаване на разработката за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г., извършено с помощта на КГБ.

Директорът на НРС Бриго Аспарухов участва в активното мероприятие за сваляне на правителството на Филип Димитров през 1992 г., чрез раздухването на т. нар. Македонска оръжейна сделка.

По време на управлението на ген. Кирчо Киров при мандата на президента Георги Първанов (агент ГОЦЕ) на служебното си място бе намерен застрелян шефа на архива на НРС Божидар Дойчев, като официално се твърди, че той се е самоубил.

При одит на НРС след освобождаването на ген. Кирчо Киров през 2012 г. стана ясно, че той е злоупотребил с около 15 млн. лв. бюджетни средства на службата, за което в момента е подсъдим и признат за виновен на втора съдебна инстанция.