Момчил Дойчев

Путин предлага "договор" за пълна и безусловна капитулация на САЩ и на цивилизования свят пред новия азиатски деспотизъм. Той си въобразява, че е спечелил необявената от него хибридна война на НАТО и ЕС. Това не на последно място се дължи на досегашното колебливо западно мирновременно политическо лидерство, което изглежда слабо на фона на новите авторитарни лидери като Путин, който опрян на 10 000 ядрени бойни глави изпъква като силов лидер на военно-олигархична диктатура - опора на контрадемократичната реакция и новия олигархично-мафиотски авторитаризъм по целия незападен свят. С това Путин смело върви по стъпките на своите предшественици Сталин и  Хитлер.

Путин – това е Сталин днес

Или може би по-точно – мелез между Хитлер и Сталин. Очевидни са паралелите между агресивната реторика на Сталин в навечерието на организираната от него и неговия тактически съюзник Хитлер Втора световна война. Ултиматумът към САЩ, НАТО и Западната цивилизация като цяло  звучи като ултиматума на Сталин към Хелзинки, малко преди СССР да нападне Финландия през 1939 година, или пък диктата към Румъния преди анексията на Бесарабия през 1940 г. Това не би било възможно, ако начело на Западната цивилизация стояха читави военни лидери – такива като Чърчил, или като Рейгън, Тачър, Кол и папа Йоан Павел Втори.

Путин: заявява открито (на нас ни е)…необходимо е това състояние (на напрежение – бел.авт.) да продължи при тях (НАТО – бел.авт.) колкото е възможно по-дълго, тъй че и на ум да не им идва да организират по нашите западни граници някакъв ненужен за нас конфликт…" Излиза, че Лукашенко прекарва до границата хиляди мигранти от Близкия изток, но всъщност виновни са Полша и Литва. Крим беше анексиран от Русия, но агресор са страните от Северноатлантическия договор, които не признават анексията.

Но в тези условия Путин (за разлика от Сталин) няма военно-политически съюзници (или те са прекалено слаби), докато е заобиколен, благодарение на собствената си агресивна политика, отвсякъде или от неприятели, или от "приятели" като аятоласите в Иран и изобщо ислямистите, или Си Дзипин, който вече протяга, засега само икономическа ръка, към Сибир. Може само да се надяваме, че Путин блъфира на ръба на голяма война, но играта ва банк е винаги много опасна. И той именно на това разчита. Само твърда реакция на Запада може да спре войната.

Иначе се повтаря 1939 г. Нужни са западни лидери  не като Чембърлейн и Деладие и тяхната политика на сделка с агресора. Това вместо да предотврати, отвориха пътя на войната, която бе подпечатана окончателно на 23.08. 1939 с пакта на двата тоталитарни хищника - Хитлер и Сталин.

Дано не се налага да се появява със задна дата нов Чърчил с думите: "Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!"
Ние имаме агресивен "враг пред портите", а обсъждаме как да му наложим икономически санкции, от които на този враг не му пука изобщо - народът му е свикнал да живее в мизерия и под тотална диктатура. В същото време обсъждаме как да налеем десетки милиарди в икономиката на този същия "враг пред портите" чрез безумията на "зелена сделка", водеща на практика до пълна енергийна зависимост на ЕС от същия този "враг пред портите". Чрез рязка или поетапна забрана на АЕЦ и ТЕЦ - първо в Германия, после и другаде смятаме ,че ще спасим света от екологично замърсяване, а не виждаме, че са замърсени вече душите ни. Срещу нас се води хибридна кибернетична и пропагандна война, а в Грузия и Украйна и откровена „гореща война“. А ние спорим доколко "глобалните климатични промени" имат антропогенен характер и търсим вината на Европа за глобалното замърсяване на въздуха. В същото време не виждаме кои всъщност са глобалните замърсители И ТО НЕ САМО НА ПРИРОДАТА, А НА ХУМАНИЗМА И СВОБОДАТА НИ.

Безумие е да водим политика на "стерилизиране на икономиката"

при положение, че една  ядрена война, с която се опитва да ни плаши Путинската мафия, може да ни изпари за секунди от лицето на земята. "Врагът пред портите" разбира само от дебела тояга, а не от благи приказки за мир и разширяване на сътрудничеството с него, за да избегнем горещата война.

 „Путин. Война“ е доклад, подготвен от руския опозиционен политик Борис Немцов и неговите сътрудници. Докладът съдържа факти за руската военна намеса в Украйна, за използването на руските въоръжени сили в анексирането на Крим и във войната в източната част на Украйна и дава приблизителна оценка на броя на жертвите и загубите на руската икономика.

Присъединяването на Крим към Русия, нахлуването на зелени човечета и в Донбас и създаването на сепаратистки „народни републики“, бясната милитаристка държавна пропаганда, позволи на Путин драстично да засили собствената си легитимност. Рейтингът на популярността му за пет месеца нарасна рекордно високо –от 44%-45% до 70%-74%.

На 20.12. 2021 в РФ влезе в сила Законът „За общите принципи на организацията на публичната власт в регионите на Русия“, по-известен като законът Клишас-Крашениников.
Този закон дава на Кремъл правомощия, каквито централното правителство дори досега нямаше. Такъв закон няма не само във федерациите, но и в много унитарни държави. Например, централните власти могат пряко да се намесват в дейността на отделите, подчинени на регионалните власти. Кремъл може вече да отстранява ръководителите на регионалните власти без да се оправдава за нарушение на Конституцията. Кремъл може да сваля от власт всички местни избрани органи, избрани депутати в местните парламенти и дори президентите на съюзните републики. По този закон напр. република Татарстан вече няма право да има президент. Може да има, както пише  татарски журналист  / емир , хан или илбаши, но не и президент. 

Президент може да бъде сам Путин

Това е подготовка за пълномащабна война.

Антифашистката реторика, използвана от  официалните подконтролни медии, превежда политическата криза на Путинската диктатура на езика на унищожителна война. Това наблюдавахме 2014 г. това наблюдаваме и сега.

Последното допитване на Центъра „Левада“ показва, че 50% от анкетираните руски граждани смятат, че за сегашното напрежение са виновни НАТО и Западът. А други 16% хвърлят вината върху Украйна. Дори ако направим корекция надолу заради традиционната неискреност на част от анкетираните в полза на властта, пак излиза, че около две трети от населението безрезервно вярват на агресивната държавна пропаганда и всъщност са готови да приемат идеята за война.

Все пак не бива съвсем да пренебрегваме аргумента, че на режима в Москва не му трябва военно бреме. Ясно е, че ако започнат мащабни военни действия, руската армия ще претърпи и сериозни загуби. Защото украинската армия не е това, което беше през 2014.