По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби
Днес ще настъпи пълно слънчево затъмнение, което обаче няма да бъде видимо в Европа. То ще може да бъде наблюдавано на живо само в части от САЩ, Мексико и Канада.
Смята се, че това е най-интересното астрономическо явление за 2024 г, поради продължителната си пълна фаза, разказват от Катедра Астрономия към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Частичните фази на слънчевото затъмнение ще започнат в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение ще започне в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение ще настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение ще бъде в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика.
Сянката на Луната ще премине по ивица, чиято ширина ще достигне 197 км и по протежение на която ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Лунната сянка ще „докосне“ Земята в Тихия океан, ще премине през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя ще пресече за кратко Източна Канада и по-точно – провинция Ню Брънзуик.
После ще продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път ще завърши.
По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби.
Явлението ще се случи при възходящия възел на лунната орбита. Максималната фаза ще настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Поради това Луната ще бъде с по-голям видим диаметър, което ще повиши продължителността на пълната фаза – до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на град Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.
Фактор
Смята се, че това е най-интересното астрономическо явление за 2024 г, поради продължителната си пълна фаза, разказват от Катедра Астрономия към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Частичните фази на слънчевото затъмнение ще започнат в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение ще започне в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение ще настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение ще бъде в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика.
Сянката на Луната ще премине по ивица, чиято ширина ще достигне 197 км и по протежение на която ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Лунната сянка ще „докосне“ Земята в Тихия океан, ще премине през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя ще пресече за кратко Източна Канада и по-точно – провинция Ню Брънзуик.
После ще продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път ще завърши.
По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби.
Явлението ще се случи при възходящия възел на лунната орбита. Максималната фаза ще настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Поради това Луната ще бъде с по-голям видим диаметър, което ще повиши продължителността на пълната фаза – до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на град Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.
Още от Наука
Археолози откриха съдове на 1800 години, пълни с десетки хиляди римски монети
Находката е направена по време на разкопки, извършвани от Националния институт за превантивни археологически изследвания (INRAP) в североизточна Франция.
В Турция откриха фрагмент от най-стария известен мирен договор: на колко години е
Договорът е сключен между Древен Египет и Хетското царство през XIII век пр. н. е. превода, публикуван от турското Министерство на културата и туризма, Рамзес II се обръща към Хатушили III като към свой брат
НАСА подготвя телескоп за изстрелване в космоса, който да наблюдава в инфрачервения спектър
PRIMA ще извършва наблюдения на Вселената в далечния инфрачервен спектър, допълвайки възможностите на обсерватории като „Джеймс Уеб“ и радиотелескопите