В подкрепа на Люпчо Георгиевски – гласът на българската истина в Битоля

Илия Стояновски

Люпчо Георгиевски, председател на културния клуб „Иван Михайлов“, отново ще застане пред съда. Престъплението му? Произнесъл „страшните“ думи на Иван Михайлов на още по-страшния книжовен български език. А това, изглежда, в очите на македонската прокуратура, е равносилно на черна магия.
Но за да е пълна абсурдната картина, нека благодарим на госпожа Весна Бендевска – активистка, бивша председателка на Комисията за защита от дискриминация (иронията е пълна!), която със сърцето на следовател от някогашната УДБА е решила да се погрижи за „защитата“ на обществото от такива като Люпчо. Ако защитата от дискриминация в РСМ изглежда така, по-добре да се върнем към дискриминацията – тя поне не се преструва.

Да цитираме исторически източници вече е престъпление. Да говориш български – заплаха за сигурността. Да имаш българско самосъзнание – диагноза. И все пак, в Скопие ни уверяват, че всичко е наред, демокрацията процъфтява, а правата на човека се спазват. Особено ако си от „правилната“ нация и не четеш прекалено много.

Люпчо Георгиевски не е престъпник

 Той е човек с памет, с достойнство и с кураж. И ако днес процесът е срещу него, утре може да бъде срещу всеки, който се осмели да мисли различно. Затова този процес не засяга само един човек – той засяга правото на свободно слово, правото на културна идентичност и самото бъдеще на демокрацията в региона.
България не трябва да мълчи. Европа не трябва да си затваря очите. Защото, както е казал един мъдър човек – „когато горят книгите, не след дълго горят и хората“.

Днес заставам с името си зад Люпчо Георгиевски. Не защото е символ, а защото е човек – смел, достоен и свободен. А свободата не се съди. Тя се защитава.