Все още не е замирисало на Студена война, но аз очаквам през годината, която наскоро започна, тя да се разгърне, т.е. да дойдат налице предпоставките това да се случи. Тази теза лансира в интервю за „Фокус“ геополитическият анализатор Валентин Вацев.

„Причините на Студената война все пак са там някъде, те се носят между двете полушария. И макар че досега журналистите през миналата година непрекъснато говореха за Студена война, тя е на път едва сега да се реализира. Работата е там, че вече действа класическата стратегическа формула на американската Демократическа партия, че главният противник, който представлява реална заплаха за американското величие и могъщество – това е Китай, Русия трябва да бъде използвана срещу Китай, като за тази цел преди всичко Русия трябва да бъде демократизирана. На практика в нашите условия днес в Белия дом разбират под демократизация на Русия махането на Путин. Според мен това е реалната причина така рязко да се втвърди тона както на самия президент Путин, така и – много изненадващо – на руския външен министър Лавров, който съвсем доскоро беше един спокоен, уравновесен, избягващ твърдите формулировки министър. Т.е. ние сме наистина в нова ситуация и има смисъл да проследим, кои са основните белези на тази ситуация, да видим от какви съставки ще се състои новата Студена война“, аргументира се анализаторът. 

Той обосновава три необходимости, които са съставките на тази Студена война:

„ Първата съставка, това е радикалното и окончателно сатанизиране на противника. Това не е напълно готово, но през тази година това ще бъде завършено. Втората съставка е икономическа изолация на набелязания противник. За това се действа по пътя на санкциите. И при първата Студена война икономическата изолация не можа да се осъществи 100%, но беше доста развита. Тази година, която тече, също ще отбележи доста санкции срещу Русия. И третата, най-важна съставка, за която вие преди малко споменахте, това е, че за да има истинска Студена война, двете страни трябва да минат през ужаса на една опасност от мащабен въоръжен конфликт и да не го разрешат. Карибският кризис беше именно това – двете страни, изправени една срещу друга, се колебаеха в рамките на няколко дена, мислеха как да решат проблема и накрая го решиха със здрави нерви и с ясна мисъл. Сега е интересно, къде може да има такива съставки по света и аз мога да ви кажа, че аз съм ги наброил чак шест: три в Източнокитайско море – става дума за островите Сенкаку, които са и китайски, и японски, според Китай и Япония, и там Китай наистина може да даде повод за Студена война. Второ, това са събитията в Бирма, тъй като Бирма е в горната част на Малакския пролив, където минава сънната артерия на китайския петролен транспорт. Там се точат безкрайните кервани с танкери, с които Китай се захранва, той захранва своите потребности за петрол. И опитът да се прекрати това движение наистина може да създаде изключително напрегната военна ситуация. Третото, разбира се, това са процесите в Тайванския пролив, където наскоро научихме, че са правени военни учения от китайски, но и от американски бойни кораби. Това е третата невралгична точка в Далечния Изток. Нас повече трябва да ни интересуват трите точки, които са наблизо до нас. Едната е в Сирия, със средна степен на вероятност. Втората е в Калининград, с вероятност над средна – там наистина е възможно да започне въоръжен конфликт всеки момент. И третата точка, която е най-вероятна, за което трябва да говорим с тревога и безпокойство – аз поне така говоря – това са събитията в Украйна. Украинският министър-председател и украинският президент непрекъснато повтарят през изминалия месец, че Украйна повече няма сили и няма възможности да поддържа Минските споразумения. Нарушаването на Минските споразумения означава война... Там няма нищо особено, просто войната между Украйна и Русия беше започнала де факто и с отчаяни усилия двете страни успяха да се договорят по няколко точки, които всъщност взети заедно представляват само споразумение за прекратяване на огъня. И ако днес Украйна не е готова да спазва това споразумение, както чуваме буквално всеки ден през последните две седмици, това означава просто, че Русия вече е готова със своите средства за туширане на проблема. Това би било ужасно, разбира се. Поради това считам, че страдат хора. Но трябва да ви напомня, че Украйна не е чак толкова далече и от България – само една Румъния и една Молдова ни разделят. Имаме общ излаз на едно море, на нашето море, така че това вече ни засяга и пряко като балканска държава. За мен конфликтът, който вероятно ще се разгърне в следващите пролетни месеци в Украйна, около Донецк и Луганск, ще изиграе ролята на онази остра ситуация в Карибския кризис, която даде началото на правилата на Студената война… Аз очаквам ролята на Карибския кризис да бъде горещата фаза на конфликта между Украйна и Донецк и Луганск и с участието, разбира се, на Русия", коментира Валентин Вацев. 

Запита дали тази ситуация крие риск за България и Балканите, анализаторът обяснява:

"Ние не сме точно гранична зона. Ние ще бъдем втора линия на конфликта. Това ми дава основание за някакво спокойствие, но тук има една по-дълбока причина за безпокойство. Работата е там, че буквално нито един балкански режим – мога да ги изброя всичките, но няма нужда очевидно – не е готов да живее в условията на Студена война. Всичките режими – и гръцкият, и сръбският, и македонският, и българският, разбира се, и румънският, и дори турският, са се формирали и са набрали своята политическа култура и опит в други условия. Нито гръцкото ръководство, нито българското, нито сръбското ще могат много дълго време да бъдат на нивото на изискванията на Студената война, която се разгръща тази година. Като пример мога да дам тук режимът на Бойко Борисов. Те не са готови да общуват с Великите сили на равнището на изискванията, които ситуацията „Студена война“ поставя пред режимите на Балканите.