Тежестта на санкциите, които уж „не влияели“ върху здравословното състояние на руския индустриален колос, както и спадащият износ за Китай, се оказаха непосилни за руското промишлено производство, което блажено пребиваваше някъде в средата на миналия век.

Този път сривът е сериозен. Все повече предприятия преминават на четиридневна работна седмица, намаляват заплатите или по никое време изпращат работниците си в принудителен отдих.

Производството на предприятията извън военно-промишления комплекс е спаднало с повече от 5 %, което представлява тревожен сигнал за икономиката, която доскоро отчиташе подем за сметка на военните поръчки. Три пъти е пораснала задлъжнялостта на фирмите към фонд „Работна заплата“, а търсенето на вътрешния пазар бързо намалява.

Причини за срива: санкции, кредити и вносът от Китай

Санкциите изолираха Русия от най-богатите пазари, оскъпиха вносните суровини и продукти и направиха невъзможна пълноценната  модернизация на отраслите. Кредитите за държавата-агресор скочиха толкова високо, че направиха неизгодно и най-смелото и примамливо обновление.

Още по-тежък удар на енергоемката руска икономика нанесе евтиният внос от Китай. Цимент, метали, техника и строителни материали от Поднебесната империя бързо изтикаха руските стоки от руския пазар. Което рязко сви производството в местните заводи. Поради спадналия обем на строителството в цяла Русия и липсата на поръчки циментовият холдинг „Цемрос“ вече съкрати работната си седмица. Свиване на производствения капацитет обявиха и предприятията по цялата верига от добива на суровини до логистика, превози и администрация.

Подобен трус изживяват въгледобивът и металургията. Само през първите месеци на 2025 г. загубите на минните предприятия надхвърлят 200 млрд. рубли. В някои региони мините са закрити, а броят на другите, които работят на загуба, бързо расте.

Макар и на загуба, металургията продължава да работи на загуба само поради мораториума върху фалитите на металургични фирми, приет заради войната срещу Украйна.

Свиват работната седмица, режат заплати

Четиридневната работна седмица, лелеяна от някои западноевропейски синдикати, се превърна в мрачна реалност за руската промишленост. Официално властите и шефовете на предприятия наричат подобен ход „временна мярка“, но това засега е единственият начин да бъдат съкратени разходите за работна сила и постепенно да бъде свито производството. ГАЗ, КамАЗ, АвтоВАЗ, „Алроса“ и „Цемрос“ вече прехвърлиха част от работниците си на съкратен график. 

Ръководството на РЖД принуди чиновниците си

да ползват неплатени почивни дни

В други предприятия работниците бездействат, след което шефовете им режат заплатите, лишават ги от премии и уволняват без предварително уведомление обречените на съкращение „хора на труда“. Инспекторатите и социалните комисии са препълнени с молби, жалби и известия за съдебни искове срещу работодатели от наивни руски работници и служители, осмелили се да отправят съдебно предизвикателство срещу държавния Левиатан.

Ключови отрасли като въгледобив, производство на цимент и металургия днес са 

центрове на скоротечно обедняване

Във въгледобива само за половин година загубите надхвърлят сумарните величини от последното десетилетие, а обемът на добива се е смъкнал до минималните равнища от последните 20 години.

В Кузнецкия басейн десетки мини окачват табелки „Затворено“ и хиляди миньори получават заповеди за съкращение.

Металургията отчита загуби поради съкратения износ и се опитва да съживи вътрешните си пазари. Поради спаднало търсене шефовете са принудени да предприемат „временни“ съкращения и преход към непълен работен ден.

Поради стагнацията в строителството инвестиционните проекти са замразени, производството на цимент също намалява, банките отказват кредити, а работниците в регионални центрове са предупредени за драстични съкращения.

Проблемите растат, а решения няма

Властите се стремят да изглеждат спокойни пред публиката, като твърдят, че преходът към четиридневна работна седмица представлява «естествена адаптация на пазара на труда». Но икономистите наричат тревожните процеси „преки последици от от структурната криза“. 

Намаляването на работното време означава спад на доходите на заетите в производството, намалено потребителско търсене и оттам – още по-дълбоки кризисни явления.

Предприятията, останали без военни поръчки, са извън борда на държавната подкрепа. Секторите, които не произвеждат оръжие, части или механизми за армията, остават без субсидии. Процъфтяват само галениците от военно-промишления комплекс, докато всички други преминават към режим „оцеляване“.

Какво предстои?

Задава се вълна от фалити. За да избегне социални сътресения, властта вероятно ще предпочете да субсидира работните заплати и да свие или да опрости някои такси и налози. Но така само ще отсрочи неизбежното: без инвестиционен приток и технологично обновление промишлеността ще продължи да деградира. Държавните предприятия ще бъдат принудени да поддържат мъчителния баланс между свиване на разходите и запазването на работни места. 

Шест от най-големите руски компании вече обявиха четиридневна работна седмица, уволниха или изпратиха в принудителен отпуск десетки хиляди работници. 

Ала краткосрочните мерки няма да спасят системата, която вече се пука по шевовете. И повече от двадесет икономически и финансови шефове „паднаха“ от шестия етаж.

Източник: building-tech.org

Превод: Васил Данов