ЕС не трябва да посочва кой е прав или не във въпросите, свързани с историята, езика или идентичността. ЕС се основава на единство в различността, а не на оценки и категоризации. Това написаха министрите на външните работи на Чешката република и Словакия Томаш Петричек и Иван Корчок в съвместна статия за EUObserver, предаде "Фокус":

Миналия декември Словакия и Чехия не бяха в състояние да подкрепят проекта на заключението на Съвета за разширяване и за наше учудване бяхме етикирани като създатели на проблеми, които се опитват да усложнят целия процес. Напротив, ние бяхме принудени да действаме, за да предотвратим разширяването да бъде въвлечено в исторически въпроси, а ЕС да се окаже в ролята на арбитър.

Ето защо трябва да изясним мотивацията си. Силен ЕС има нужда от силно и стабилно съседство. Това винаги е било една от ключовите цели на политиката за разширяване на ЕС - да помогне на страните с възможност за членство в ЕС да приемат законодателството на ЕС и неговите ценности, както и да предложи партньорство на равни.

Благодарение на този подход Чехия и Словакия днес са в ЕС. За нас разширяването не е само прагматичен елемент от амбициите на Съюза - да подобрим позицията си на глобален играч, който не може да толерира злоквредни външни влияния в съседството. Освен това се чувстваме морално задължени да предложим възможността за членство в ЕС на други европейски държави, които са готови да отговорят на условията, както сме правили в миналото.

Ето защо подкрепяме напредъка и задълбочаването на политиката на разширяване от присъединяването си към ЕС през 2004 г. Сега фокусът ни е върху страните от Западните Балкани, за да гарантираме сигурността и стабилността на най-близките си съседи.

Трябва да държим техните възможности и европейски перспективи отворени. Обратното би означавало да оставим вратата отворена за външни сили, които са изгарят от нетърпение да пробият, за да демонтират и дестабилизират европейския проект. Ето защо винаги сме били силни поддръжници на процеса на присъединяване към ЕС - той прави не само нашите съседи, но и всички нас по-силни и по-сигурни. Поддържането на процеса жив изисква и винаги ще изисква моменти, когато трябва сериозно да обмислим последиците от нашите решения и да бъдем честни със себе си.

В този контекст пример за изпращане на смесени сигнали от ЕС до страните кандидатки е подходът му към Северна Македония. Тази държава от Западните Балкани е в центъра на двусмислието в ЕС от 15 години. С времето тя изпълни всички необходими условия, дори и най-трудните, свързани със собственото й име. Съмняваме се, че някоя настояща държава-членка на ЕС би имала капацитета и волята да направи същото. Обещаната награда за започване на преговори за присъединяване с ЕС обаче не дойде.

През 2019 г. решението на Европейския съвет да даде началото на преговорите беше отложено не веднъж, а два пъти. След това миналата година Северна Македония се изправи пред ново препятствие и отново бе помолена да отговори на изисквания, свързани с националната й идентичност.

Освен това, миналата есен беше отправено ново и доста изненадващо искане - да се направи ЕС колективен съдия на историческите интерпретации - за това кое е правилно, грешно, вярно и невярно през изминалите стотици години от балканската история. Преди всичко в края на годината имаше искане това решение да стане официална част от критериите за присъединяване. Това ще превърне ЕС в арбитър на националните истории.

ЕС ще трябва да обмисля на всеки етап от преговорите за разширяване съвместимостта на някои държави с историческите интерпретации на други. Естествената роля на ЕС е да бъде модератор и посредник.

Не бива ЕС да се превръща в колетивен съдия на исторически спорове, простиращи се стотици години назад в историята. Това би било голямо отклонение от принципите, които досега са управлявали процеса на разширяване, които са част от нашия подробен подход - прозрачност и предвидимост.

Следователно ние не подкрепяме нито една насока, която да санкционира тълкуването на исторически въпроси. Идеята Северна Македония да се задължи да коригира налаганото й погрешно тълкуване на историята не е приемлива.

Допълнителни условия ще проправят пътя за по-нататъшни двустранни искове в бъдеще, което потенциално ще усложни целия процес за години или дори десетилетия напред. Напоследък в процеса на разширяване на ЕС не се случва нищо реално. Той беше чудесен пример за амбициите и способностите на ЕС, неговата история на успеха. Сега трябва да признаем, че от известно време политиката на разширяване се спусна в списъка с приоритети на ЕС. Не оспорваме обективните причини за това, защото признаваме тяхното съществуване.

Разширяването обаче се превърна в нещо, към което трябва да преминем към по-добро време, когато собствената ни къща ще бъде напълно в ред. Изгледите за влизане в ЕС изглеждаха все по-малко достъпни и процесът се развиваше на много малки етапи.

Заедно с Европейската комисия работихме усилено върху нашия нов и подобрен подход, за да се противопоставим на това и да внесем нов и нов тласък в нашите усилия. Възможността за ЕС ще бъде загубена, ако той се забави отново или не изпълни собствените си принципи и изпълни обещанията си.

Подобна неяснота би била в полза на националистическата и изолационистката реторика в нашето съседство, която не би била в интерес на ЕС и би могла да доведе до по-опасни търкания и – не може да бъде изключено - конфликти. Нуждаем се от пряк и предсказуем процес на разширяване, основан на измерими критерии, ясни ангажименти и политическа воля. Условията са много, процесът на присъединяване вече е сложен и изискващ и трябва да избягваме въвеждането на елементи, които включват висока степен на интерпретация и емоции.

ЕС не е тук, за да определя кой е прав или не по отношение на историята, езика или идентичността. ЕС се основава на единство в многообразието, а не на оценка и категоризация. Отворените исторически двустранни въпроси трябва да се решават двустранно. Това не е лесен или кратък процес, но може да се направи. Ние знаем това от собствения си опит. Уверени сме, че препятствията ще бъдат преодолени, както винаги, и ще можем да преминем към следващите стъпки, например, да работим под ръководството на португалското председателство по консенсус относно рамката на преговорите за Северна Македония и Албания.