На днешния ден отбелязваме Световния ден за борба с диабета.

Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар, което се дължи на частично намаление или нарушено действие на инсулина (диабет тип 2) или пълна загуба на продукцията му в организма (диабет тип 1). Захарната болест е на практика доживотно заболяване, което предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг период от време. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.

При диабет тип 1 имунната система разрушава клетките, произвеждащи инсулин.

При диабет тип 2 панкреасът не произвежда достатъчно инсулин. Оттам кръвната захар остава в организма непреработена и висока. От захарна болест все по-често се разболяват по-млади хора – дори тийнейджъри и деца. От 1970 г. до сега тези случаи са тройно повече, показват последните данни на центровете за контрол и превенция на заболяванията. Захарният диабет е пандемия на патриархалните общества в модерния глобализиран свят. Причините са начинът на живот: обездвижване, преяждане с висококалорична храна, голямо нервно напрежение и т.н.

В България през петдесетте години на миналия век от захарен диабет са боледували около 1,5%, а сега около 9%. Той е еволютивно заболяване, което при недобър контрол води до тежки усложнения - например половината от незрящите и пациентите на хемодиализа са диабетици, посочват ендокринолози. В световен мащаб с 33% са нараснали уврежданията, свързани с диабета. Това означава, че въпреки усилията на лекарите, цялостното неблагоприятното въздействие върху общественото здраве се увеличава.

Ранни симптоми

- умора и лесна уморяемост

- необяснима загуба на тегло

- силна жажда (полидипсия)

- засилено уриниране (в по-голямо количество, а и в повечето случаи по-често уриниране)

- повишен апетит

- затруднено и забавено зарастване на рани

- инфекции

- замъглено виждане

- променено умствено-психично състояние

 - кетоацидоза - неспособността за усвояване на глюкозата кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества

- хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома - това състояние се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките.

Оплакванията при захарен диабет тип 1 се появяват обикновено в детска или юношеска възраст. Симптомите се изявяват изведнъж, за кратък период от време (този момент настъпва, когато повече от 80% от бета клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, бъдат унищожени). Преди това болните нямат никакви оплаквания.

Началото на болестта

Обикновено отначало се появява бързо отслабване без загуба на апетит, засилено отделяне на урина, болните започват да стават през нощта, за да уринират, без да са правили това преди и т.н.; нерядко първата изява може да е по-дискретна, напр. унесеност и по-трудно концентриране на детето. В част от случаите 1 тип диабет се изявява направо с кетоацидоза и евентуално настъпваща след нея загуба на съзнание и кома (понякога това може да бъде първия забелязан белег, а не въобще първият симптом на болестта). Явява се гадене и повръщане, дъхът на болните мирише на ацетон или на плодове, постепенно болният губи съзнание, може да се появи и гърч.

Оплакванията

при захарен диабет тип 2 настъпват постепенно, това се дължи на по-плавното развитие на инсулиновата резистентност, със съпровождащата повишена продукция на инсулин, до изчерпването капацитета на бета клетките на панкреаса и абсолютния инсулинов недоимък. Класически заболяването се развива в зряла и напреднала възраст (над 45 години), у хора страдаща от затлъстяване (често в комбинация с други болестни състояния, заедно обозначавани като метаболитен синдром Х-виж по-горе). Често болният може да страда от диабет дълги години преди да разбере за това. Понякога силното обезводняване, причинено от високо ниво на кръвната захар (провокирани или не от друго заболяване) може да причини животозастрашаващото състояние хиперсомоларен некетонен синдром и кома, които наподобяват симптомите на диабетната (хипергликемична , кетоацидозна) кома и това да бъде първата изява на болестта. Ако забележите тревожни симптоми, потърсете вашия личен лекар. Той ще ви разпита внимателно, ще обърне специално внимание на наличието на болни от диабет във вашето семейство и ще изследва стойността на кръвната ви захар. Ако резултатите от прегледа и изследванията потвърдят съмненията за нарушен контрол на кръвната захар, личният ви лекар ще ви насочи към специалист-ендокринолог.

Контрол

на болестта Лечението се осъществява от водещ специалист ендокринолог (диабетолог) и екип от специалисти като очен лекар, нефролог (специалист по бъбречни заболявания), общ и съдов хирург и др. при изключително активно участие на самия болен. Основен стремеж в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. Крайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните. За да се постигнат тези цели трябва да се наподоби нормалния инсулинов отговор на здравия човек при различните състояния между глад и нахранване.