Николай Попов, лидер на коалиция "Сияние"

Може да ме наричате както искате, но аз съм от онези мъже, за които семейството и близките са най-важни. Животът ме е научил, че това са хората, на които винаги мога да разчитам.

Разбрах го още по-добре, когато загубих Сияна и всички фалшиви приятели се разбягаха.
Не бях приятна компания. Да.
Казвах много неща - все неудобни за някого.
Кого ли не засегнах.
А никой от тези продажници не се замисли какво е утре да му няма детето.
Здраво, щастливо, отгледано дете.

Не искам такива хора около мен.
Те не ме и заслужават.

Станах, изправих се и излязох на битка с една цяла държава и с куп интереси.
Аз съм баща. Завинаги!
Така съм възпитан, така го усещам.
Аз имам дълг!

Не зная що за хора си мислят, че ми трябват пари.
Може би те биха търсили пари?
И точно тези винят мен.
Не, бе, хора.
На вас ви трябват.
Да се къпете, да се давите в пари.
Аз ги дарявам.
Вие колко и на кого дарихте?
Колко живота спасихте?
Какво променихте?

Натискайте копчета на малките си телефончета смело, псувайте, обиждайте, кълнете. Как пък един не излезе срещу мен? Лице в лице!
Аз загубих дете, единствено дете, но останах човек.
А вие не сте.

И въпреки всичко аз пак вярвам в доброто.
И тук виждам хиляди хора с чисти сърца, за което им благодаря. И пак ще ви кажа-вие сте моята сила.   

Ние сме повече от лошите, наглите, алчните.
Аз и вие ще успеем , каквото и да ми струва, и ще спасим други деца.

И пак няма да млъкнат, защото все си мислят, че злото няма да стигне до тях.
Поне на този свят ден се смирете. Днес е Великден….

Има си Бог.
Той ще ме съди, а не фалшиви месии, крещящи в хор.