В петък, 27 ноември 2020 г., Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) ще решава дали да наложи цензура върху осветяването на агентите на тоталитарните комунистически служби от Комисията по досиетата или да остави тя да довърши единствения успешен декомунизационен процес – разкриването на лицата с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, които са заемали или заемат ръководни постове в държавата и обществото след 10 ноември 1989 г., съобщава desebg.com.

На своята страница ВАС съобщи, че председателят на съда Георги Чолаков е насрочил за този петък тежкия казус, след като бе сезиран по него преди повече от година и половина от вече бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

През юли 2019 г. държавният обвинител №1 поиска ВАС да уеднакви съдебната си практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява повторно или с последващи решения вече огласени агенти с установена принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА, но в различно качество на лица, които са заемали или заемат различни ръководни постове.

Главният прокурор пък бе сезиран от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, след като през последните няколко години част от съдиите във ВАС започнаха да се опитват да прокарват тезата, че Комисията няма право да установява повече от веднъж принадлежност на даден сътрудник, независимо от факта, че той може да е заемал или да кандидатства за ръководна длъжност по смисъла на закона за досиетата.

Ако тази теза бъде прокарана това означава, че Комисията няма право да огласява агентурното минало на лице, което например първоначално е обявено като сътрудник в качеството на депутата, но не може да огласи този факт отново, ако също лице след години стане министър или кандидатства за евродепутат или кмет (примерът е условен, но го има в практиката на Комисията по досиетата).

От своя страна Комисията декларира пред ВАС, че спазва законовите изисквания и в конкретните атакувани пред съда решения тя не установява повторно принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА, а обявява вече установена принадлежност на лица, но в друга, различна от първоначалната ръководна длъжност.

Въпреки това част от съдиите отхвърлят тази законова процедура като нищожна и с нея на практика се опитват да налагат съдебна цензура върху осветяването на лицата, свързани с тоталитарните служби на БКП.

Както desebg.com писа някои от съдиите, които смятат, че Комисията може да огласи повторна принадлежност на лице само ако е събрала нови доказателства, при условие, че Народното събрание не е вменило изобщо такова правомощие на Комисията, се оказаха, че са започнали своите кариери в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението, което решава тези дела във ВАС се оказа, че съжителства с агент на ДС.

Така се стигна до различни съдебни решения по едни и същи казуси – практика, която Общото събрание на ВАС трябва в петък да реши как да бъде уеднаквена.

Тълкувателното дело ще се гледа при закрити врата, а заради пандемията от китайския комунистически вирус председателят на ВАС Георги Чолаков е разпоредил Общото събрание на съда да се проведе дистанционно, онлайн.

Каква е позицията на юриста и бивш министър на вътрешните работи проф. Веселин Вучков, участвал активно в предаването на най-големия архивен масив на ДС от МВР в Комисията по досиетата през 2009-2010 г. – прочетете ТУК.