Прокуратурата не може да крие информация за това кога и на чии разноски български прокурори са посещавали Русия. Това става известно от решение на Административния съд София, с което се отменя мълчалив отказ на държавното обвинение по заявление за достъп до обществена информация на "Дневник".

В него медията иска данни за посещенията на български обвинители в Русия в периода 2012 -2019 година - дати, участници, тема и на чии разноски е била командировката. Заявлението е било изпратено на 12 март. В законоустановения 14 дневен срок не е получен отговор от държавното обвинение, което е мълчалив отказ. При запитване, от информационния център на прокуратурата уточнявали, че заявлението е в правната дирекция, но оттам няма движение. Заявление с подобно питане е било отправено и от "Капитал" в началото на годината, но и на него прокуратурата не е отговорила.

На сайта на държавното обвинение няма информация за това кога български прокурори са били на посещение в Русия. Подобни данни няма и на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС). Интернет страницата на руската прокуратура обаче показва, че през май тази година заместник-главният прокурор Иван Гешев е бил в Русия и е водил делегация с български обвинители. Темата на визитата според съобщението на Москва е била противодействие на финансирането на тероризма.

В края на 2014 година руския генерален прокурор Юрий Чайка и Сотир Цацаров подписаха програма за сътрудничество. От нея става известно, че само за 2015 и 2016 г. е имало поне четири посещения - две на български прокурори в Москва и две - на руски прокурори в София.

Юрий Чайка беше на посещение в България през септември 2017 г., а Цацаров му гостува през пролетта на същата година.

Решението на Административния съд София, с което се отменя мълчаливият отказ, е окончателно. Съдия Антоанета Аргирова отбелязва, че "информацията относно професионалната дейност на прокурорите в България, включително данните във връзка с техни служебни посещения в чужбина, представляват обществена информация. Касае се за данни, свързани с работата на прокурорите, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание".

Прокуратурата не водела регистър за командировките на обвинителите

Единствената реакция от страна на прокуратурата във връзка с поисканата информация е едва след образуването на делото. В писмен отговор на жалбата на "Дневник" от прокуратурата твърдят, че исканата информация не е предоставена, защото такава не се съхранява.

По този повод съдът отбелязва, че "писменият отговор по жалбата не представлява изпълнение на задължението му за произнасяне с изричен писмен акт по заявлението за достъп до обществена информация. Дължимият писмен акт не може да бъде заместен с писменото становище на ответника по жалбата до съда. Това становище е специално създадено за нуждите на процеса, не е нито официален документ, нито е част от административната преписка по заявлението за достъп до обществена информация , изпратена от ответника на съда".

Освен това, според съда "ако писменият отговор по жалбата представляваше допустима форма на произнасяне по заявление за достъп до обществена информация... то предложените в него мотиви са общи и бланкетни". Посочено е само "не е налична справка и не се води нарочен регистър, който да съдържа информация по посочените от заявителя критерии".

"Липсва посочване на реда за извършване на посещения от български прокурори в чужбина (без значение коя е страната на посещение - Русия в случая или друга държава), актовете, с които това се разрешава и компетентният да ги издаде орган; начина и срока на съхраняване на тези актове. Едва ли органът твърди, че служебните пътувания на прокурори в чужбина са ставали без да са издавани изискуемите от нормативните актове документи", пише съдия Аргирова.