„Риск“ е централно понятие на политиките за сигурност, те се организират около него. Смесването на риска с други теми като заплахи, опасности, несигурност, нестабилност и т.н. създава неопределеност в политическите практики по редукция на риск.
Това е един от изводите, около който се обединиха участниците в кръгла маса, организирана от преподаватели от НБУ и анализатори от "Риск Монитор". Темата беше „Неопределеност, несигурност, риск. Политики по управление на риска в съвременната среда“, съобщава БНР.
„По някои въпроси рисковете се пренебрегват. Администрациите омаловажават малко вероятни опасности, но те могат да предизвикат тежки последици (криза в ядрена електроцентрала, пандемия например). Освен да се мисли за възможни кризи, трябва да се предприемат и мерки“, обясни пред Радио София доц. д-р Васил Гарнизов, преподавател в Департамент „Антропология“ на НБУ.
Той уточни, че извънредното положение в България беше въведено именно като стъпка към управление на риска.
Реакцията и мерките бяха различни в отделните държавите, дори в рамките на Европейския съюз.
Според Гарнизов у нас извънредното положение беше или като паническа реакция, или като пиар действия. Затягането и разпускането на мерките доведоха до тежки колебания у гражданите.
Васил Гарнизов
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас