Той е категоричен, че този модел трябва да бъде променен
България не може да си позволи да има най-дългото майчинство в ЕС. Ние сме страната с най-много чиновници на глава от населението, най-много служители на МВР. Хората, които вкарват в бюджета пари са много малко, а тези, които консумират от бюджета са много повече. Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев в ефира на Нова ТВ.
„В България имаме най-дългото – 58 седмици майчинство и то е заплатено на 90% от заплатата. Има държави с под 14 седмици майчинство. След тези 410 високоплатени дни има още 12 месеца, които се плащат с 380 лева и след като се върнат на работа майките имат право на платен отпуск от два месеца, което е за сметка на тези майки, които не са били две години в отпуск, защото те изработват парите. Това е направено с благородни подбуди – да се увеличи раждаемостта, да се противодейства на демографския срив, но дали е постигнат такъв резултат? От 2007-година се увеличава платеното майчинство , а тогава е бил 137 дни. От 2010 година, когато вече има дълго платено майчинство има срив на раждаемостта”, обясни той.
Според него моделът трябва решително да бъде променен.
„Майката вместо да си стои вкъщи втората година, тези пари трябва да се инвестират в детски заведения, за да може майката да се реализира, да не се дезинтегрира, да не се деквалифицира. Тя като се върне след две години вече е изостанала в кариерата, оттам получава по-малка заплата, оттам по-малка пенсия. Богатите държави не правят така”, уточни Велев.
Барбара Пейчинова, която е майка на две деца, обясни, че невинаги след първата годинка на детето майката е готова да се върне на работа, а често пъти проблем се оказва и липсата на свободни места в яслите.
„Липсва подкрепа и мотивация майките да се върнат по-рано на работа, но не смятам, че начина е да бъдат лишени от избора дали да продължат майчинството си и през втората година. Не винаги детето е готово да тръгне на ясла след първата си годинка. Важно е да бъдат уважени нуждите както на детето , така и на майката чисто емоционално”, каза Пейчинова.
Фактор
„В България имаме най-дългото – 58 седмици майчинство и то е заплатено на 90% от заплатата. Има държави с под 14 седмици майчинство. След тези 410 високоплатени дни има още 12 месеца, които се плащат с 380 лева и след като се върнат на работа майките имат право на платен отпуск от два месеца, което е за сметка на тези майки, които не са били две години в отпуск, защото те изработват парите. Това е направено с благородни подбуди – да се увеличи раждаемостта, да се противодейства на демографския срив, но дали е постигнат такъв резултат? От 2007-година се увеличава платеното майчинство , а тогава е бил 137 дни. От 2010 година, когато вече има дълго платено майчинство има срив на раждаемостта”, обясни той.
Според него моделът трябва решително да бъде променен.
„Майката вместо да си стои вкъщи втората година, тези пари трябва да се инвестират в детски заведения, за да може майката да се реализира, да не се дезинтегрира, да не се деквалифицира. Тя като се върне след две години вече е изостанала в кариерата, оттам получава по-малка заплата, оттам по-малка пенсия. Богатите държави не правят така”, уточни Велев.
Барбара Пейчинова, която е майка на две деца, обясни, че невинаги след първата годинка на детето майката е готова да се върне на работа, а често пъти проблем се оказва и липсата на свободни места в яслите.
„Липсва подкрепа и мотивация майките да се върнат по-рано на работа, но не смятам, че начина е да бъдат лишени от избора дали да продължат майчинството си и през втората година. Не винаги детето е готово да тръгне на ясла след първата си годинка. Важно е да бъдат уважени нуждите както на детето , така и на майката чисто емоционално”, каза Пейчинова.
Още от Улицата
Над 200 български учени: Потресени сме от бруталния акт на военна агресия срещу украинската академична общност
Ръководството на БАН позорно мълчи и явно има за защо. "Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление", пишат достойните учени
Провал за кабинета: Синдикатите изчислиха, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 8.6%
По данни на КНСБ българинът харчи за храна повече от една трета от доходите, за разлика от други страни в Европа, където разходите са едва 16%
След проучването на "Маркет Линск": Нерешилите за кого да гласуват покриват разликата между първия и втория
Йотова няма шанс сред про-европейските избиратели, и ако загуби анти-европейските, ще получи учудващо нисък резултат