През последните дни медиите в Северна Македония системно се опитват да отвлекат общественото внимание от пандемичната корупция в страната, опитвайки се да представят посещението на вътрешния министър Оливер Спасовски във Вашингтон като „историческо и полезно за държавата“, предаде БГНЕС.

В рамките на няколко дни, бившият полицай от Куманово, издигнал се до вътрешен министър, проведе срещи представители на американските власти, което триумфално беше отразено в контролираните от властта медии в Скопие. В същото време, посланиците на САЩ - Анджела Агелер, на Нидерландия - Ян Коп, и на Европейския съюз - Дейвид Гиър, открито апелират държавата да се заеме с пандемичната корупция в страната, борбата с която трябва да води именно вътрешния министър Спасовски. Друг скандал, в който е замесен Спасовски, е свързан с невъзможността половин милион граждани да подменят личните си документи, за да бъде изпълнено в срок едно от условията на Преспанския договор с Гърция от 2018 г.

Интересно беше да се проследи

посещението на Спасовски в Конгреса на САЩ

където с парадност беше представена срещата на вътрешния министър с американската конгресменка Клаудия Тени. По думите на Спасовски, Клаудия Тени е имала „ангажимент към резолюцията в Конгреса за обявяване на септември за месец на македонския език, култура и история на американците от македонски произход и техния вековен принос към Америка“. В изявлението на Спасовски умишлено не се споменава за кой точно месец септември се говори, дали тази или миналата година, както и дали резолюцията е била приета от Конгреса. Интересно е и за какъв „вековен принос в Америка“ говори Спасовски в своето изявление, след като в т. 137 от Инструкцията за преброяването в САЩ през 1910г. относно майчиния език се казва: „Не пишете македонски, а пишете български, турски, гръцки, сръбски или румънски според случая.“

В действителност, Клаудия Тени е вносител на резолюция 741 от 2021г. за обявяване на септември за месец на „македонското наследство“, но документът не беше включен в дневния ред на Конгреса. Срещу резолюция 741 се повдигна вълна от недоволство сред днешната българска емиграция от Македония в САЩ, както сред наследниците на македонските българи, избягали в Америка през първата половина на 20 в. Причините за провала на македонската резолюция бяха, че в нея присъстваха

множество исторически фалшификации

и по същество представляваше опит да се присвои културно-историческото наследство на македонските българи в САЩ, датиращо от края на 19 в. Освен, че се твърдеше съществуването на свидетелства за македонско „присъствие“ в Америка още от 1492г., или с пристигането на корабите на Христофор Колумб, резолюцията посмъртно променяше идентичностите на изявени български емигранти в Америка. Макар в началото да бяха успешно манипулирани, американските конгресмени разкриха измамата и не подкрепиха резолюция 741, която впоследствие беше и окончателно отхвърлена.

Този факт очевидно е пропуснат да бъде споменат в съобщението на Оливер Спасовски сред срещата му с Клаудия Тени. Друг, съзнателно изпуснат факт, е че през 2023 г. губернаторите на Илинойс и Мичиган отмениха свои прокламации за обявяване на септември за Месец на „македонското наследство“, след като се установи, че в тях също се съдържат фалшификации.

В основата на опитите да се компенсира липсата на историческо наследство на днешните македонци в Америка чрез създаване на политически документи с исторически фалшификации, стои националистическата организация Обединена македонска диаспора – ОМД, със седалище в столицата на САЩ, Вашингтон. Именно с националистите от ОМД Оливер Спасовски следва да проведе специална среща в рамките на посещението си във Вашингтон. Тази среща е ясно доказателство, че макар привидно Оливер Спасовски и неговото правителство да подкрепят евроатлантическата ориентация на страната, всъщност те си сътрудничат с националистическа организация като ОМД, която е доказан проводник на зловредно влияние, целящо дестабилизация на Северна Македония и региона.

Обединената македонска диаспора с лидер Методия Колоски, е

компрометирана организация в САЩ, която е доказан защитник на руските и сръбските интереси

във Вашингтон. ОМД и Колоски не признават легитимността на Охридското споразумение, сложило край на гражданската война в Република Македония през 2001, договорите за добросъседство с България и Гърция, нито Френското предложение, дали шанс на Скопие да започне преговори за членство в ЕС и да стане член на НАТО. Позициите на ОМД директно противоречат на официалната политика на Вашингтон. Въпреки това, верен на своите просръбски разбирания, Оливер Спасовски е решил да проведе среща именно с тази маргинална група македонски националисти.

Носталгията по Югославия и нейния репресивен апарат заемат специално място в изграждането на политика Оливер Спасовски. Посещението във Вашингтон може да е част от кампанията на силовия министър да получи одобрение от най-силния западен партньор на Северна Македония, но може да се тълкува и като опит да бъдат прикрити някои тъмни моменти от биографията на политика от Куманово. Обществена тайна са близките приятелски отношения между Оливер Спасовски и Александър Вулин, бивш шеф на сръбското разузнаване, който беше санкциониран по закона „Магнитски“ в САЩ за корупция, трафик на наркотици и злоупотреба със служебно положение. Според изявление на Оливер Спасовски, сред темите на разговорите му във Вашингтон с представители на Министерството на правосъдието и Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е била и борбата с трафика на наркотици. Интересно как Спасовски, като човек на санкционирания от САЩ за трафик на наркотици, Александър Вулин, ще бори трафика на наркотици в родната си Северна Македония. Дали в действителност Спасовски задълбочава партньорските отношения между Северна Македония и САЩ по линия на борбата с престъпността, или просто използва посещението си, за да събира информация до свързани с него санкционирани лица ще остане загадка.

Не трябва да се забравя, че санкционираният Александър Вулин е определян като човек от най-близкото обкръжение на президента на Сърбия, Александър Вучич. За да бъде картината напълно ясна, добре е да се припомни, че политическата кариера на Александър Вучич започва през 1993г. като активист в крайно дясната Радикална партия на Сърбия, създадена от Войслав Шешел, осъден от Международния трибунал в Хага за престъпления срещу човечеството. През 1995г. Александър Вучич става генерален секретар на партията на Шешел, а през 1998г. е назначен за министър на пропагандата в правителството на сръбския диктатор Слободан Милошевич. В мандата си на министър, който продължава до свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г., Александър Вучич въвежда ограничения върху работата на журналисти в страната и забрана на чуждестранни телевизионни мрежи, практики, познати и днес в Сърбия и Северна Македония.

Днешният министър на вътрешните работи на Северна Македония, Оливер Спасовски, очевидно се опитва да получи симпатиите на САЩ, които да му позволят да прикрие както връзките си с репресивния апарат от времето на Югославия (УДБ), така и с контактите си с компрометирани лица в Белград. Изчистването на имиджа на Спасовски и представянето му като приемлив за Запада политически лидер е особено важно с оглед на предизборната ситуация в Северна Македония. Очевидно, политическите наследници на Слободан Милошевич правят опит да намерят индулгенция и да получат признание от Вашингтон. Подобна беше съдбата на бившия македонски премиер, Никола Груевски, който възползвайки се от първоначалната подкрепа от САЩ и Европейския съюз, се забърка в масови корупционни скандали. По-късно Груевски беше осъден и санкциониран по закона „Магнитски“ за корупция, пране на пари и злоупотреба със служебно положение.

През май 2024 г. предстоят президентски избори и се смята, че

Спасовки е сред обсъжданите имена за кандидат на партията на бившите комунисти

в Северна Македония – СДСМ. Оливер Спасовски спешно трябва да бъде представен в нова, евро-атлантическа светлина, за да бъде достоен кандидат за мястото на настоящия президент Стево Пендаровски. Пендаровски от своя страна, също е продукт на репресивния апарат на Северна Македония, бивш началник на отдел „Аналитичен“ в Министерство на вътрешните работи. Той положи значителни усилия в рамките на своя първи и вероятно последен мандат на президент, за да влоши отношенията между Северна Македония и България, както и да засили сръбското и руското влияние в страната. Това направи неговата фигура неприемлива за Запада и постави подкрепата на СДСМ за негов втори мандат като президент под въпрос.

Зловредното руско и сръбско влияние

в Северна Македония, прокарвано през компрометирани политици, продължава да бъде най-голямата пречка пред демократизирането и реформирането на държавата. Според класация на Фрийдъм Хаус за равнището на демокрация, Северна Македония попада в групата от държави с „хибриден режим“, която продължава да се бори с корупцията, а журналисти и активисти с граждански позиции са подложени на натиск и сплашване.

Предстои да се види дали новите манипулации от югославски тип на днешния политически елит в Северна Македония ще бъдат успешно изобличени от лидерите на демократичните държави. /БГНЕС