През двете години, в които продължава войната на Русия срещу Украйна са описани различни сценарии на трансформация на режима на Путин: дворцов преврат, приемственост, Майдан и други. Но малко хора вярват, че някой от тези сценарии може да се сбъдне в Русия в обозримо бъдеще. Предстои встъпване в длъжност на руския президент Владимир Путин, който спечели съкрушителна победа на изборите, в която обаче никой не се и съмняваше. Друг е въпросът, че демократичният свят не призна последните президентски избори, а европейските демокрации отказват вече да го третират официално като лидер на Русия. 

"Медуза" разглежда един от възможните сценарии за бъдещето на Русия с Владимир Путин, а именно "размразяване" - по аналогия с периода след смъртта на Сталин пишат Факти.бг. Тази дума в съвременната политическа употреба може да означава много неща - от либерални реформи до временно намаляване на интензивността на репресиите.

Размразяването от края на петдесетте и началото на шестдесетте години на ХХ в, което сега се нарича и "разхлабване на гайките", се помни с разобличаването на култа към личността на Сталин, амнистия и реабилитацията на жертвите на политически репресии, икономическите реформи и разцвета на съветската култура.

Размразяването обаче не беше нито либерализация, нито демократизация на съветския режим. Политически беше по-скоро олигархизация. След смъртта на Сталин никой не наследява цялата му власт. Тясна управляваща група сключи нещо като пакт за ненападение: те разделиха тази власт помежду си и постигнаха съгласиха да не позволяват на други да се доберат до нея.

Освен това по всичко личи, че сътрудниците на Сталин са сключили този пакт още преди смъртта му. През последните години от живота си Йосиф Висарионович участва сравнително малко в ежедневното управление на СССР. Лаврентий Берия, Вячеслав Молотов, Анастас Микоян, Лазар Каганович, Георгий Маленков, Никита Хрушчов действат предимно самостоятелно, като Сталин само одобрява или не одобрява предложените от тях решения и от време на време "разбъркваше" вътрешния си кръг, за да се увери, че никой не става достатъчно силен, за да застраши неговата власт.

Сякаш от само себе си се появи система за колективно управление на страната и дори "програма" за необходими реформи. Когато Сталин почина, системата веднага започна да прилага тази програма, за което има книга - историческият труд на Олег Хлевнюк и Йорам Горлицки "Студен мир".

Масовата амнистия и реабилитация бяха стартирани не толкова в името на възстановяването на справедливостта, а за да се намалят разходите за поддържане на огромен, неефективен и неспокоен ГУЛАГ и да се върнат милиони работници в икономиката. Намаляването на инвестициите в тежката промишленост и увеличаването на инвестициите в жилищното строителство, леката и хранително-вкусовата промишленост се правят, за да могат съветските граждани най-накрая да получат поне част от плодовете на социализма: апартаменти вместо казарми, нормални дрехи и обувки, прилична храна. Това се случва отново не от добро сърце - не трябва да се забравя, че тези решения са взети от същите хора, които преди това са подписвали списъците за екзекуция - а по-скоро от страх от масово недоволство.

Терорът престана да бъде основното средство за управление: небрежен директор на завода можеше да бъде уволнен или изключен от партията, но вече вкаран в затвора или разстрелян - само в изключителни случаи. Членовете на висшата номенклатура всъщност получиха гаранции за сигурност: колкото и ожесточена да беше политическата борба, губещият беше заплашен не с Колима, а с лична пенсия (както се случи със самия Хрушчов през 1964 г.) или със стол в посолство в държава с приятен климат.

"Размразяването" не означава нито отхвърляне на тоталитарната идеология, нито отхвърляне на политическото насилие. Съветските войски потушиха въстанието в Унгария в същата година на размразяване - 1956 г., а съветски войници откриха огън по тълпа от протестиращи работници в Новочеркаск през 1962 г.

Сценарият за размразяването

Германският изследовател Данкварт Рустов смята, че основната причина за размразяването е невъзможността да бъде продължена междуклановата борба. Размразяването е опит да се намери "голям компромис" в ситуация, в която нито една от страните не може да спечели безусловна победа и продължаването на конфликта вреди на всички. Трябва да постигнете споразумение, да се установят някои общи правила, процедури и баланси - и получавате демократизация.

През 2017 г. американският политолог Даниел Трейсман изказа хипотезата, че най-често демократизацията се случва не в резултат на нечии съзнателни усилия и обмислени споразумения, а по погрешка. Тук примерът с "перестройката" през 80-те години, а не с размразяването от 60-те, е по-показателен: Михаил Горбачов не възнамеряваше да разрушава СССР и "световната социалистическа система", но започнатите от него реформи доведоха до последици, които той не можеше да предвиди, да не говорим за това да се справи с него.

Понякога авторитарните лидери свикват избори или референдуми, надявайки се да демонстрират сила или да укрепят легитимността си, но неочаквано ги губят. Демократични процедури, замислени като декоративни, изведнъж се оказват реални. Това се случи например с чилийския диктатор Аугусто Пиночет.

Понякога автократите залагат на грешна карта - например в Испания Франко беше сигурен, че крал Хуан Карлос ще остави своите сътрудници на власт, но той неочаквано ги отстрани и назначи за ръководител на правителството реформатора Адолфо Суарес, който демонтира режима. Случва се и авторитарни лидери, които да надценят властта си и да се намесят в конфликти, които не могат да спечелят, и в резултат на това губят власт. В случая с аржентинския диктатор Хуан Перон това е вътрешен конфликт - с църквата, а при следващата аржентинска диктатура - нахлуването в Британските Фолклендски острови.

Такива грешки се случват поради прекомерния оптимизъм и самоувереността на автократите или поради ефекта на щрауса - склонността на елита да избягва лошите новини.

Размразяването в СССР очевидно не се вписва в тази серия. Сталин не е направил нито една от грешките, описани от Трейсман. Съветският режим може да е омекнал след смъртта му, но той оцеля и продължи още почти 40 години.

Възможно ли е размразяване в Русия на Путин?

Размразяване - да. Основното тук е едно размразяване да не се бърка с демократизацията.

Голямо е изкушението да се сравнява путинизма със сталинизма и да се чертае края му по аналогия. Могат да се намерят много прилики: много дълго и все по-авторитарно управление; парализиран от страх елит; информационна изолация на диктатора; съществуването на "колективен Путин" като бюрократична система за управление, способна в много случаи да мине без "индивидуален Путин" и т.н.

В навечерието на "изборите" на 17 март 2024 г. Politico публикува пет сценария, пред които може да се изправи Русия през следващия мандат на Путин. Сред тях имаше и възможност за размразяване - или, по съвременната терминология, "технократско нулиране". Това означаваше идването на власт на ново правителство - не непременно демократично, но разбираемо за Запада и желаещо да се върне към предвоенното статукво. Анализаторът Кейси Мичъл предположи, че такова правителство ще хвърли голяма част от вината за войната върху Путин, ще освободи някои политически затворници и може би дори ще отмени анексирането на територии в Източна Украйна (но не и Крим). Мичъл оценява шанса за подобно размразяване на 25% и смята, че най-вероятният сценарий е запазването на режима на лична власт на Путин.

През 2020 г. руският политолог Татяна Становая не изключи формирането на някакъв вид "непутински елит", недоволен от отчуждението на властта от обществото и административните грешки. След пълномащабното нахлуване в Украйна тя очакваше, че подценяването на рисковете за икономиката и социалната сфера от Путин ще направи властта му по-крехка, ще увеличи автономията на елитите и ще увеличи броя на междуклановите конфликти. Но в същото време Становая описа състоянието на чиновниците като "политическа парализа", която все още не е излекувана нито от високото ниво на социално недоволство, нито от западните санкции, нито от финансовата и икономическа криза.

Според Александра Прокопенко, сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания "Карнеги", атомизацията на руския елит е твърде силна. Участващите в т.нар. елит се страхуват твърде много за себе си и своите активи, за да се обединят помежду си, да създадат смисъл, да развият общи ценности и образ на желаното бъдеще - всъщност да направят това, което прави елита елит. Това изглежда означава, че дори Путин да си отиде, елитът ще предпочете нов Путин пред всяко колективно ръководство.

И ако се върнем тук към нашата куца аналогия със сталинизма, трябва да се отбележи и че елитът от онова време - същите Берия, Молотов, Микоян, Маленков, Хрушчов - също не се състои от безстрашни производители на смисъл в образи на желаното бъдеще. Но както се оказа, дори такъв елит е подходящ за размразяването.