Николай Василев

Целият свят следи със затаен дъх развоя на Руската агресия срещу Украйна, но отвъд непосредствените съседи на Украйна едва ли някъде се вълнуват повече отколкото в далечен Тайван.  След като председателят Си обяви, че ще реши "Тайванския въпрос" до пет години - ако се наложи и със сила, страховете от война там нараснаха неимоверно. 

Какъв е казусът на конфликта в Тайван?

Както Пекин, така и Тайпе формално твърдят, че  островът е част от Китай, макар за все по-голяма част от населението на Тайван мечтата да е обявяването на независимост.
Пекин отдавна е обявил, че ще отговори на подобен акт с незабавна "специална военна операция". Макар да се намира в международно признатите граници на Китай и по-голямата част от населението да са потомци на преселници от континенталната част на страната, островът е бил завладян от династията Цин едва през 1685 г. и е управляван от континента само за четири години (1945-49) от 1895 г. насам. Важно е да се отбележи, никога не е бил управляван от Китайската комунистическа партия. Когато тя обявява създаването на Китайската народна република, прогоненият от Пекин Чан Кайшъ оттегля правителството си на острова. За разлика от други разделени страни като Корея и Германия, КНР къса дипломатически отношения с всяка страна, която признае правителството в Тайпе за представляващо Китай. Броят на страните, които правят това постепенно намалява. А опитът на Македония да извлече някакви облаги или инвестиции през 90-те години беше разочароващ за Скопие.

Дълго време Тайван се управлява формално от застаряващите депутати от последния парламент на Китай, реално от военна хунта. Но след 1988 г.  се извършват много демократични реформи и на практика Тайван днес е президентска република. Още от времето на Чан Кайшъ, когато САЩ признават Тайпе за представител на Китай, са сключени серия от  договори, които правят Тайван американски съюзник. Вашингтон признава КНР през 1979, но поддържа двусмисленост относно готовността си да защити с военна сила Тайва, ако бъде нападнат от Китай.

Към днешна дата може да се каже, че обявяването на независимост на Тайван ще се приеме като голямо унижение в Пекин, а налагането на властта на ККП изглежда като кошмар за повечето жители на Тайван.

Възможен ли е компромис?

Важно събитие отпреди 25 години даде лъч надежда. Тогава Великобритания и Португалия връщат на Китай Хонг Конг и Макао, срещу обещание бившите им колонии да запазят своята "система" за срок от петдесет години. Този срок днес е изтекъл едва на половина, но Пекин затяга примката над тези свои владения и отзвукът в Тайван е категоричен. Тайпе няма да допусне разполагането на военни части на КНР на острова без съпротива. 

Случващото се в Хонг Конг  свежда до нула шансовете за мирно обединение на Тайван с КНР. Още повече с КНР на Си.

Но ако по някакъв начин той бъде заменен с по-умерен лидер, каква би била възможната формула за обединение?

Моделът на де факто разделение и де юре единство, практикуван в рамките на Британската империя ни дава някакъв пример. Дори и при най-умерен лидер в Пекин, Тайпе няма да приеме разполагането на войски на КНР или назначаването на губернатор от Пекин, както стана в Хонг Конг. Но евентуално споразумение, Тайпе да премине от президентска към парламентарна демокрация, изпълнителната власт да се държи от министър-председател, а представителната власт от губернатор, назначен от Пекин, но задължително по предложение на тайванския парламент, би било основа на някакво съгласие. Също така знамето на КНР да се вее над знамето на Тайван на острова, а последното от своя страна да бъде декриминализирано на континента. Тайван да се откаже от това да установява дипломатически отношения с трети страни, но тайвански консули да бъдат назначени в китайските посолства по света. 

Гарант за подобна спогодба могат да бъдат единствено САЩ, които да се ангажират със защитата на Тайван, ако Пекин се опита да наложи властта си със сила, но и да излезе с ясна позиция, че ще анулира всички свои ангажименти към Тайван, ако последния обяви независимост. 

Подобен договор може би беше възможен преди няколко десетилетия, когато Китай нямаше претенцията да измести САЩ като глобална сила и може би  би станал възможен при евентуална икономическа и демографска имплозия на КНР, каквато предсказват някои анализатори. 

Дали обаче може да се стигне до война и дали тя ще е локална или глобална? Това е въпрос, който тревожи все повече хора навсякъде по света!