Шимпанзетата също практикуват карантина
Етологът Кристиан Ленци е събрал невероятната стратегия, която животните възприемат във войната срещу инфекциите. Можем ли да научим нещо?
Дори в животинския свят стратегиите, поведението и средствата за борба с разпространението на инфекциозни болести са велика война, която се води всеки ден, като се възползват максимално от възможностите, които природата предлага, пише италианското издание на "Венити Феър", цитирано от БГНЕС.
Кристиан Ленци, етолог, съосновател с Киара Грасо на „EticoScienza“ и автор на „Тайните на имунитета. Всичко, което можем да научим от животните относно хигиената и контрола на инфекциите", е написал истинска извадка от навици, поведения и действия, които животните са въвели в борбата си с този невидим враг.
По този начин откриваме, че шимпанзетата също практикуват карантина, премахвайки заразените животни, за да запазят здравето на групата.
Откриваме, че лемурите търкат стоножки по козината си, защото използват изтръпващата сила на течността, която тези малки животни произвеждат, за да отблъснат враговете.
Слоновете използват калта от басейните с вода като защитен крем, за да се защитят от слънчевите лъчи, а жирафите имат почистена козина, сякаш идват от уелнес център, благодарение на буфагите - малки и много красиви птици с червен клюн, които постоянно кълват паразити от гърба на големите африкански бозайници.
Също така откриваме, че животните се защитават срещу вируси и бактерии например, използвайки билки за дезинфекция на гнездото, както правят някои птици, докато маймуните се подстригват, за да премахнат досадни паразити.
Накратко, от животинския свят може да се научи много за чистотата и имунитета.
Всъщност, книгата написана по време на пандемията от SARS-CoV-2, между пролетта и началото на лятото на 2020 г., се роди именно от въпроса, който Кристиан Ленци си зададе по време на карантината и на свръх дезинфекцията, на който всички ние сме подложени за противодействие на разпространението на пандемията: но как го правят животните? В крайна сметка, това се превръща и в покана да не се прави компромис с екосистемите, за да се избегне излагането на неизвестни болести.
Фактор
Дори в животинския свят стратегиите, поведението и средствата за борба с разпространението на инфекциозни болести са велика война, която се води всеки ден, като се възползват максимално от възможностите, които природата предлага, пише италианското издание на "Венити Феър", цитирано от БГНЕС.
Кристиан Ленци, етолог, съосновател с Киара Грасо на „EticoScienza“ и автор на „Тайните на имунитета. Всичко, което можем да научим от животните относно хигиената и контрола на инфекциите", е написал истинска извадка от навици, поведения и действия, които животните са въвели в борбата си с този невидим враг.
По този начин откриваме, че шимпанзетата също практикуват карантина, премахвайки заразените животни, за да запазят здравето на групата.
Откриваме, че лемурите търкат стоножки по козината си, защото използват изтръпващата сила на течността, която тези малки животни произвеждат, за да отблъснат враговете.
Слоновете използват калта от басейните с вода като защитен крем, за да се защитят от слънчевите лъчи, а жирафите имат почистена козина, сякаш идват от уелнес център, благодарение на буфагите - малки и много красиви птици с червен клюн, които постоянно кълват паразити от гърба на големите африкански бозайници.
Също така откриваме, че животните се защитават срещу вируси и бактерии например, използвайки билки за дезинфекция на гнездото, както правят някои птици, докато маймуните се подстригват, за да премахнат досадни паразити.
Накратко, от животинския свят може да се научи много за чистотата и имунитета.
Всъщност, книгата написана по време на пандемията от SARS-CoV-2, между пролетта и началото на лятото на 2020 г., се роди именно от въпроса, който Кристиан Ленци си зададе по време на карантината и на свръх дезинфекцията, на който всички ние сме подложени за противодействие на разпространението на пандемията: но как го правят животните? В крайна сметка, това се превръща и в покана да не се прави компромис с екосистемите, за да се избегне излагането на неизвестни болести.
Още от Улицата
Тревожна тенденция: Все повече млади хора нито учат, нито работят
След страните, в които тази тенденция е много очевадна са Румъния (22.8%) и България (17.3%)
Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“: Парк „Врана“ загива, липсват действия от общината
В началото на месеца директорът на фонда доц. д-р Ивайло Шалафов предупреди, че без спешни мерки по обезопасяването и поддръжката може да бъдат загубени ценни растителни видове, съхранявани още от времето на цар Фердинанд
Българите от Босилеградско – обречени да бъдат тровени, защото живеят под мините Караманица/Подвирови и Грот
За сръбските власти най-добре е те да изчезнат от там, за да не пречат на примитивния рудодобив, който убива хората и живота в реките и почвата