Великден е!  Най-големият християнски празник, на който честваме възкресението на Божия Син Исус Христос. Той доказва, че е Син Божи именно след като възкръсва на третия ден.

Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма – вярата във възкресението на праведниците за вечен живот в един по-хубав свят.

На този празник християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота, след като е разпънат на кръста и погребан. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Като християнски празник, Великден е пряко свързан с еврейския празник Пасха, тъй като събитията, свързани с Христовото Възкресение, са се случили около него. Той се причислява към т. нар. "подвижни празници" и е свързан с Лунния календар. Според църковните правила той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него. На Първия Вселенски събор, свикан  през 325г. от император Константин Велики, е взето решение Великден да се отбелязва в един ден от всички християни . По Григорианския календар празнуването на Великден може да бъде най-рано на 4 април, а най-късно на 8 май, а по Юлианския календар - най-рано на 22 март и най-късно на 25 април. 

Православната църква определя датите за празнуване на Великден според Юлиянския календар, а Католическата църква - според Грегорианския. Протестантите се присъединяват към традициите на съответния местен дискурс – на запад - с католиците, а на изток - с православните християни.

На запад изчисленията за определяне датата на Великден се извършват от 21 март, денят на действителното Пролетно равноденствие.

За Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е с тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на Пролетното равноденствие се падне след 4 април,  Източната и Западната църкви празнуват Великден на една и съща дата. Ако се случи пълнолунието да бъде между 21 март и 4 април, на запад отбелязват празника много по-рано от православните християни. Понякога е възможно тази разлика да достигне период от един месец.

Народите по света имат различни обичаи за отбелязване на Великденските празници, но трите основни елемента, без които тези празници са немислими, са шарените яйца, козунакът и агнето.

Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.

В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената. То е било символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека. В православния християнски свят яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък или Велика събота от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене в дома, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

Първото яйце винаги е червено и се слага под иконостаса. Червено яйце се е слагало и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Яйцата се ядат 40 дни - до Спасовден.

Днес Великден е немислим без козунака, но в миналото на българската трапеза се е слагал традиционният обреден хляб.

Козунакът е измислен от френски хлебар през XVII век, но в България той навлиза  едва през 20-те години на XX век. Появява се първо в градовете, като постепенно измества традиционните обредни хлябове -  колак, пармак и кравай.

Първото споменаване на думата "козунак" е в речника на Александър Дювернуа - "Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати", издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай. 

Козунакът, както и преди него традиционният обреден хляб, никога не се реже с нож, а се разкъсва.

Третият елемент от Великденската трапеза е агнешкото. Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението - той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40-дневните Великденски пости.

Великден се слави седем дни – така наречената Светла седмица, а 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!

Имен ден на Великден празнуват Велико, Велика, Величко, Величка, Велин, Велина, Велка, Велко.