Иван Тропанкев

 Лъснаха лъжите на президента Румен Радев, че не се бъркал в съставянето на служебните правителства. Те всекидневно са гарнирани с лицемерен плач, че тесният избор по “домовата книга” го ограничавал и конституционните промени трябва да бъдат премахнати. В сигнал до главния прокурор кандидатът за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева за оказан спрямо нея брутален натиск от държавния глава и подставено от него лице да промени проектокабинета против нейната воля, разкрива

потресаващи подробности

 Те са не само демонстрация на нагла и арогантна простащина спрямо една жена, кандидат за премиер, но и грубо погазване на конституционните правомощия, издаващи мафиотски подход за натиск на тайни срещи и с телефонни обаждания, вместо публичното им провеждане в президентството. Връх на наглостта е и типичното

 мафиотско “напомняне”

 че Кожарева е с изтекъл мандат в Сметната палата. В писмото си до главния прокурор кандадатпремиерката правилно формулира това като “опит за намеса в самостоятелната ми преценка по чл.99, ал.5 от Конституцията относно състава на проектокабинет” и настоява това да бъде преценено. Нека кажем направо – президентът не само е надхвърлил своите правомощия, но и действа като ръководител на престъпна организация, поставила си за цел да управлява задкулисно държавата, погазвайки безскрупулно записаното в конституцията парламентарно управление на страната.

 От изложеното от Горица Грънчарова–Кожарева, не остава съмнение, че Радев е действал по същия начин и по времето, когато контролът върху служебните правителства бе изцяло негов. За подобен подход, грубо погазващ конституцията, е доказаното от КС чуждо гражданство на премиера Кирил Петков и лъжата в неговата декларация за отказ от такова. Радев, според решението на конституционалистите, не е задължен да провери това обстоятелство. Но заради контрола върху службите и заради ключовия характер на поста министър-председател, този факт не може да не е бил известен на държавния глава. Но той, заради преследването на свои цели, си е затворил очите. Което го прави съучастник в нарушаването на конституцията. 

На пръв поглед държавният глава е “бетониран” с имунитет, който не позволява срещу него да се провеждат наказателни действия, освен ако не се проведе процедурата импийчмънт. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу президента с мнозинство от поне 160 народни представители. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава. Поради противоречията на политическите партии в парламента, в конкретната обстановка това едва ли може да се случи. Което със сигурност стимулира държавния глава 

да продължи да безчинства

 Но това не пречи той да бъде разследван, според правила, уточнени от КС и след изтичането на имунитета, заедно с мандата му, той да бъде привлечен като обвиняем и осъден за злоупотреба с власт. Типичен пример за чудовищна афера е сключеният от негово служебно правителство дългогодишен договор за пренос на газ с турската компания “Боташ”, който ни ощетява с един милион лева всекидневно. Като прибавим и писмото на кандидат-премиерката Горица Грънчарова – Кожарева, за груба противоконституционна намеса върху осъществяване на правомощията и, тези два факта са достачни, за да бъде Радев справедливо осъден. Нека допълним, че от неговата задкулисна дейност със сигурност ще изплуват и други престъпления, не е случайно че от години се говори за 

“мистър Кеш” и “Пътят на Копринката”

 Затова бъдещите справедливи наказания зависят и от всекидневното публично огласяване на противодържавната дейност на президента Радев. Примерът, който дава кандидат-премиерката Грънчарова трябва да бъде последван и от други потърпевши. Това е пътят за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми.