Финансовите институции преразглеждат очакванията за растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП) в Сърбия тази година. Международният валутен фонд (МВФ) вече съобщи, че най-вероятно през април ще ревизира предвижданията си за БВП за Сърбия, които ще бъдат малко по-лоши. Виенският институт за международни икономически изследвания очаква не само снижаване на растежа на БВП, но и смяна на правителството.

„Все още не сме публикували последните прогнози, в момента ги подготвяме, но ще намалим малко прогнозите за растеж на БВП през тази година и ще ги увеличим за следващите две години. Това се дължи на протестите и политическите промени -  икономическата активност се забави малко през първото тримесечие, но също така очакванията ни са, че ще има смяна на правителството или до края на тази година, или в началото на следващата, и тогава растежът ще бъде малко по-висок.

И глобалните развития, около търговската война, със сигурност оказват влияние за всичко това“, каза Бранимир Йованович, икономист за балканските страни във Виенския институт за международни икономически изследвания.

Националната банка на Сърбия (НБС) намали валутните резерви, използвани за защита на динара спрямо еврото през последните два месеца. От началото на 2025 г. до края на февруари НБС е продала 745 млн. евро, като през януари е била нетен продавач за 420 млн. евро, докато през февруари тези продажби са намалели до 325 млн. евро.

Миналата година тя действаше в обратна посока, тогава НБС купи 2,7 милиарда евро, за да поддържа обменния курс.

„Валутните резерви намаляха леко през януари и февруари, а динарът леко отслабна до 117,2 за евро. Това също се дължи на неблагоприятната икономическа ситуация, но не очакваме драстични промени.

Въпреки това резервите са на добро ниво. Динарът вероятно ще отслабне още малко, но не повече от 117,5“, казва Йованович.

Тази година се очаква Сърбия да емитира еврооблигации до 2 милиарда евро, вътрешни емисии до 2,1 милиарда евро и да заеме от търговски източници до 3,1 милиарда евро, което ще окаже натиск върху вече високия публичен дълг, особено що се отнася до дела му спрямо БВП.

Когато БВП намалява, делът на държавния дълг в него автоматично се увеличава. Сръбското правителство организира две емисии на местни ценни книжа по време на протестите.

„Фискалната позиция също изглежда стабилна. Дефицитът вероятно ще бъде малко по-висок от предварително очакваното, но няма да надвишава 3 процента. Публичният дълг ще се увеличи с 1-2 процентни пункта, но ще остане под 60 процента,“ смята Йованович.

Бюджетният дефицит за тази година беше планиран на 3 процента, но бюджетните разходи междувременно се увеличиха значително поради непредвидени искания под формата на студентски заеми, такси за обучение, заплати за образование, санкциите срещу НИС и други.

Като се има предвид, че страната има консултативно споразумение с МВФ, което изисква публичният дълг да бъде под 50 процента от БВП, остава да се види колко и дали този таван ще бъде надхвърлен, се казва в публикацията на „Нова економия“./БГНЕС