Виктор Лилов: Популистките рецепти за лесни решения стават привлекателни, когато обществата са в криза 

„Хората виждат „дърветата“, но не виждат „гората“, а „гората“ в случая е консолидацията на едни антидемократични сили и то консолидация, която доскоро ни се струваше невъзможна, но явно глобалната битка за ресурси е стигнала ново ниво, в което никакви средства не са забранени. Имаме един нов „владетел“ на Белия дом, който иска да бъде може би, и може би се възхищава дори на лица като путин или Си Дзинпин, които упражняват тотална власт над държавите, които управляват, а и не само.“, казва Виктор Лилов, който гостува днес на Деян Кюранов в предаването „Видимо и невидимо: Място за мислене“. Виктор Лилов е общественик, издател и член на Българския хелзинкски комитет.

Лилов обръща внимание на ролята на социалните мрежи и тяхното влияние върху общественото мнение. Социалните мрежи създават усещане за доверие между хората, което засилва въздействието на разпространяваните послания. Разпространението на дезинформация и конспиративни теории, предизвиква много силна предпоставка за лесни манипулации и е инструмент за подкопаване на демократичните ценности и за поляризиране на обществото.

„Когато обществата изпадат в криза, популистките рецепти за лесни решения стават привлекателни“, казва Лилов. Според него много от тези решения са насочени към несъществуващи проблеми, но създават усещане за справедливост сред най-засегнатите социални групи. „Обикновено решаването им създава още по-голяма криза, но за популиста това е добре дошло разбира се, защото той измисля някакъв нов проблем, който да решава.“

„Властта е като наркотик – колкото повече я употребяваш, толкова повече искаш. Ако няма система за контрол над употребата или злоупотребата с власт, апетитът е безкраен, безграничен, а липсата на контрол над нейното упражняване води до злоупотреби. Виждаме го и при путин, и при Тръмп, но и в Костадин Костадинов например, или във всеки друг национал-популист, който е попаднал по един или друг начин във властта.“, казва Лилов. Той разказва за гражданската група, която той, Деян Кюранов и други български общественици нарекоха "Антитръмпутинци". Основната ѝ цел е да предоставя инструменти, с които хората лесно да разпознават популизма и авторитарните тенденции.