Проф. Вили Лилков съобщи във Фейсбук, че приема да бъде кандидат за кмет на София. Припомняме, че вчера над 30 изявени българи обявиха, че издигат официално кандидатурата му за градоначалник на столицата. Сред инициаторите  са режисьорът Теди Москов, проф. Кирил Топалов, композиторът Стефан Димитров, писателят Михаил Вешим, Муравей Радев, Надежда Нейнски, Петър Москов, Николай Ненчев, Васко Кръпката, Богдана Карадочева, психиатърът Любомир Канов, Иван Сотиров, Росен Елезов и др.

Гражданската номинация на Вили Лилков е отговор на скандалната кандидатура на бизнесмена Васил Терзиев, наследник на партизани, десари и комунисти, издигната преди седмица от ПП-ДБ. Много автентично десни столичани обявиха, че няма да подкрепят партизанския внук, който чак сега се разкая за комунистическото минало и се разграничи от него. 

Ето какво написа във Фейсбук проф. Лилкков:

Помня първия голям син митинг. За него се съобщаваше от човек на човек. С приглушен глас и неволно озъртане. Защото още имаше страх, голям страх. После се събрахме, бяхме много и ставахме все повече. И някой извика „Долу БКП“! Звучеше нечувано, невероятно и невъзможно. Гледах озарените лица на хората наоколо, сълзите и надеждата в очите и виждах – раждаше се българската свобода.
По същото време зад дебели стени гаулайтерите на 45-годишния режим се преустройваха. За тях това беше операцията, която трябваше да трансформира политическата им власт в икономическа. И докато ние пеехме, протестирахме, танцувахме, стачкувахме или гладувахме, те разнасяха куфарчета с пари. Когато разграждахме комунизма, червената номенклатура и старата Държавна сигурност, създадоха нова олигархична мрежа и построиха капитализма, но за себе си. 
Така минаха над 30 години от живота ни. Днес от нас се иска просто да забравим! Да забравим куфарчетата, фалитите на банките, инфлацията, опашките и купоните. Да забравим репресиите срещу онези, които режимът през зъби наричаше бивши хора. 
Аз няма да забравя и няма да сключа тази сделка! И не мога да се правя, че не виждам как София продължава да се управлява по системата „наши хора“ – некомпетентно, „на парче“ и расте, без да се развива. Имам опит, познавам столицата и нейните проблеми и съм готов с истинските решения!
Затова приемам да бъда кандидат за кмет, издигнат от тези, които също не могат да забравят, защото онази надежда от площада не трябва да угасва, а отвоюваната свобода не трябва да бъде предадена. Време е София да влезе в XXI век – дължим го на нашите деца! 
Проф. Вили Лилков