„Антикомунизмът ще бъде жив, докато поне един човек в България твърди, че по времето на Тато беше по-добре“. Това казва в интервю за novetika.com бившият депутат и политик от десницата проф. Вили Лилков. 

В него той разказва за близкото ни минало, което продължава да е предмет на разгорещени спорове, за и против 32 години след падането на Берлинската стена и емблематичната за най-новата ни история дата 10 ноември, когато режимът на Тодор Живков и БКП бяха свалени от власт.

По неговите думи „големите цели на прехода са постигнати – тоталитарната система, наложена от БКП, е разградена, България е член на Европейския съюз и НАТО, неефективният централизиран икономически модел, довел страната до три тежки фалита, е заменен с пазарна икономика, която даде възможност за разгръщане на инициативата на предприемчивите хора, стандартът на живот на българите се подобри, демократичните институции, с всичките забележки, които имаме, работят.

България излезе от съветската орбита и се присъедини към свободния свят, което беше мечта на няколко поколения. Това реално се случи и приказките, че „нищо не се е променило“, че „преходът е провален“, които чувам понякога дори от хора с претенции, издават чувство на неудовлетвореност от личния живот или нежелание за признаване на собствени провали, и не може да се приемат като обективна оценка на прехода!“, аргументира се политикът.

Запитан защо „демокрация“ се е превърнала в мръсна дума, кой е отвратил хората от нея. Лилков обяснява:  Защото демокрацията е хубаво нещо, но не е за прости хора! Докато една част от българите са убедени демократи и действат по демократичните стандарти, има една друга България, която дълги години ще тъгува за комунизма. На тези хора Тодор Живков беше „лика-прилика“ и затова често казвам, че антикомунизмът ще бъде жив, докато поне един човек в България твърди, че „при Тато беше по-добре!“