проф. Георги Фотев*

Темата Русия и България стана непоносимо мъчителна. Преди години, когато работех върху „Социална реалност и въображение“  и ме занимаваше освен всичко друго въпросът за любопитството в онтологичен смисъл попаднах на нещо изненадващо в личния свят на  Леонардо да Винчи - влечение да се взира в бездната на негативното. Не  съм имал такова влечение никога. Късно  разбрах, че непознаването на тъмните страни на живота е беда в житейски смисъл.
                                              ***
С чудовищната война срещу Украйна Русия си нанесе ужасна щета, която никаква зла сила не би могла да причини.  Всичко руско стана отблъскващо.  Ирационално е! Дори великата руска култура стана отблъскваща. Теодор Адорно би ме разбрал.

Няма друга страна в света, която да е напусната от толкова много свои велики творци. Михаил Глинка, по твърдение на сестра му, напуснал Русия с карета и на границата слязъл от каретата, обърнал се назад и проклел Русия като се зарекъл да не се връща никога.  Година по-късно умира в Берлин. Руски историци отричат твърдението на сестрата. 
                                              ***
В България се озъбват двете отвратителни  думи: „русофили“ и „русофоби“. Генеалогията на русофили е от славянофили. Русофилите са издънка на славянофилите. Русофилите  наричат  всички други „русофоби“. Българските  потомците  на „дядо Иван“ са си същите празноглави, но безсмъртни русофили. „Дядо Иван“ ги освободил и са се обрекли да му прислужват до гроб. Русофилството е форма на расизъм. Мир на праха ти, Мишел Фуко!
                                             ***
Плиткоумната  българска интелигенция е виновна за безсмъртното русофилство. То е насаждано систематично, методично, последователно и неспирно до ден днешен от времето, когато Руската империя прогонва най-после  загниващата Османската империя от Балканския полуостров отвъд Босфора и Дарданелите.                            

Настъпва САМО-ОСВОБОЖДЕНИЕТО  на България. Проблемът вече не е  петвековният османски поробител. Всичко е в шифъра само-освобождение на България. 
                                             ***
Паисий Хилендарски, Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захарий Стоянов… русофили! Удряйте с чук по главите (Ницше) днешните български кратуни. Не спирайте!. Трескаво шетат под път и над път. Не бойте се. Гробокопачите на европейска България са на прага.
                                             ***
Днешният  вожд на родните русофили се преобърна невротично от държавен глава в кандидат за   изпълнителната власт. Продължител в новите условия на кремълските маши Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков.  
                                             ***
Този път няма да стане! Времената са други. Настъпващото ново поколение е различно от предходниците си . Историята не е шествие на свобода, както си е мислил Хегел. Но свободата е наистина безсмъртна. Българите са доказали на себе  това.
                                             ***
Идва друго поколение, което ще прати по дяволите сънливите предходници в страната, която имаше фалшив Празник на Будителите. Тук вече е будното поколение на горда европейска  България. Няма път към Евразия.
                                             *** 
Центърът  на София задръстен от русофилство: бул. „Руски“, в Пловдив бул. „Руски“ един от централните представителни  в града. В София: „Московска“, „Дондуков“, „Гурко“, „Аксаков“, „Граф Игнатиев“, най-големия храм-паметник „Александър Невски“, паметник на Съветската армия (наполовина), паметник на „Цар Освободител“ и т.н. В Пловдив паметника на Альоша, бул. „Санкт Петербург“, ул. „Волга“, ул. „Нева“ , ул. „, „Альоша“, ах „Альоша“  , Руска градска могила и т.н. Варна се е казвала „Сталин“, бюст-паметник на  граф Игнатиев и пр. И Плевен и Стара Загора и всеки град. Фактите нямат нищо общо с някакъв език на омраза. Развала. Въпрос на достойнство. Истината. Само  истината. Цялата  истина! Човек е роден на тази земя да се учи.
                                            ***
Вярвайте в себе си и в майка България. Не бойте се!

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg