Висящите конкурси и процедури за избор на административни ръководители в съдебната система се прекратяват.
Налага се своеобразен мораториум върху съществени правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС) поради изтеклия му мандат – кадрови въпроси, вкл. определяне на броя на магистратите.
Пленумът на ВСС да определи нови и.ф. председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор.
Забрана бивши председатели на върховните съдилища и главен прокурор, техни заместници, както и изпълнявали тези функции повече от 6 месеца да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет.
Гласуването за нов ВСС ще е само с хартиени бюлетини, като секции ще има във всеки окръжен съд.

Това са само част от предложенията за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесени днес от депутати от управляващата партия „Прогресивна България“, пише Лекс.

Народните представители предлагат редица изменения в чл. 30 от ЗСВ, който регламентира правомощията на Пленума на ВСС и на двете колегии.

Предвижда се създаването на няколко допълнителни алинеи в тази разпоредба, с които на практика се въвежда ограничение в правомощията на ВСС с изтекъл мандат.

Така се предлага чл. 30, ал. 8 да гласи следното: „До встъпването на новоизбраните членове, пленумът на Висшия съдебен съвет, респективно съдийската и прокурорската колегия отлагат приемането на решения и актове, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост, повече от 1 година след изтичане на мандата на изборните членове“.

А в ал. 9 се изброява кои точно правомощия на кадровия орган се ограничават.

Пленумът на ВСС да не може да определя и променя броя на съдебните райони и седалищата на съдилища и прокуратури, да не може да създава нови и закрива действащи, както и да не може да определя броя на магистратите във всички съдилища и прокуратури. Забранява се да приема Правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на ВСС, да издава подзаконови нормативни актове и да одобрява етични кодекси.

За колегиите се въвеждат ограничения: да назначават, повишават и преместват магистрати (изключение се прави само за освобождаването от длъжност); да избират административни ръководители (с изключение на заместници), да провеждат конкурси, да решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт, както и да предлагат на Пленума да определи броя на магистратите и съдебните органи и да приемат етични кодекси.

Всички тези забрани обаче може да не влязат в действие, защото в законопроекта (в ал. 10 към чл. 30) е предвидено изключение: „При обоснована необходимост и по изключение, при спазването на принципа на съразмерност, могат да се приемат решения и актове по ал. 9, в случай, че бъде застрашено нормалното функциониране на съответния орган на съдебна власт и изпълнение на законоустановените му правомощия.”

В преходните и заключителни разпоредби е записано, че невлезлите в сила актове на ВСС във връзка със започнали конкурси, процедури за избор на ръководители и т.н. се отменят, освен ако бъде обосновано наличие на обстоятелства по чл. 30, ал. 10 (§11 от ПЗР на ЗСВ).

В момента има висящи конкурси за младши магистрати, както и такива за повишаване в окръжните прокуратури, в гражданските и наказателните отделения на окръжните съдилища, в административните съдилища, в Гражданската и Търговската колегии на ВКС и все още неприключил конкурс за преместване в окръжните съдилища. Висящите процедури за избор на административни ръководители са десетки.

В проекта е предвидено още министърът на правосъдието да може да оспорва всички решения и актове на Пленума и на колегиите на ВСС пред Върховния административен съд като е заложено, че жалбата спира изпълнението на обжалваните решения на кадровиците.

„Прогресивна България“ предлага редакция и на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, който предизвика сериозни спорове през последните месеци.

От ПБ предлагат нова редакция на този текст: 
„При предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, пленумът на Висшия съдебен съвет определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичане на 6 месеца.“

Т.е. не колегиите, а Пленумът на ВСС да определя и.ф. на някой от тримата големи и регламентира, че шестте месеца, през които се упражняват функциите не са императив, а само максимален срок.

В тази връзка в преходните разпоредби е предвидено в едномесечен срок от влизане в сила на промените в ЗСВ, Пленумът на ВСС да определи временен ръководител на ВАС и и.ф. главен прокурор. В момента Любомир Гайдов е и.ф. председател на ВАС, а Ваня Стефанова е и.ф. главен прокурор.

Наред с това депутатите предлагат до избора на шеф на ВАС, да се извърши задължителен контрол на всички заповеди за командироване на съдии във Върховния административен съд. Той е по реда на чл. 30, ал. 5, т. 18 от закона, според който Съдийската колегия може да прекрати командироване на съдия, когато установи, че са извършени нарушения на условията и реда на закона при издаването на заповедта, или когато е възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.

„Действащите заповеди за командироване на тези основания се отменят от Съдийската колегия, след извършване на преценка за наличие на основания по чл. 30, ал. 5, т. 18, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон“, предлагат още депутатите по отношение на ВАС.

ВСС се задължава да информира Народното събрание за това какви решения е взел във връзка с прекратяването на командироването като това трябва да стане в приложение към годишните доклади за дейността на съдилищата.

По отношение на предстоящия избор на членове на ВСС депутатите изрично отбелязват, че гласуването ще е само с хартиени бюлетини, като секции ще се откриват в окръжните съдилища.

Ето какво предвижда §12 от ПЗР на ЗСВ:
„В едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, Висшият съдебен съвет организира произвеждане на избори за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдии, прокурори и следователи с хартиени бюлетини, като минималният брой на избирателните секции следва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища. За обезпечаване на нормалното произвеждане на изборите може да се разкриват и повече от една секция в окръжните съдилища, съобразно броя на съдиите, прокурорите и следователите в съответния съдебен район. При определяне на избирателни секции чл. 29з, ал. 2, изречение второ не се прилага, като максималният брой съдии, прокурори и следователи, за които се определя една секция е триста.“

В мотивите народните представители пишат, че с оглед на констатираните недостатъци в използваната от ВСС система за електронно гласуване на последните произведени избори, както и липсата на нова надеждна и сигурна система, гласуването ще е само с хартиени бюлетини. С разкриването на избирателни секции в окръжните съдилища ще се създадат максимални улеснения на достъпа на магистратите при упражняване на правото им вот.

Въвежда се и забрана бивши председатели на ВКС и ВАС и главен прокурор, както и лица, които са били временни ръководители, да бъдат избирани за членове на ВСС.

Във връзка с това предложение в мотивите се посочва, че то е заради необходимостта да се въведат допълнителни гаранции срещу възпроизвеждане на концентрирано влияние в съдебната система. „Целта е да се прекъсне възможността за пренасяне на институционално влияние от върховете на системата към органа, който следва да осъществява независимо управление и кадрова политика", пишат народните представители.

С промените се отменя задължението на ВСС да осигури на Върховния административен съд съдии, които да поемат делата за отчуждаване на имоти за национални обекти. Според ПБ така е създадено законово основание за увеличаване на броя на съдиите във ВАС, без реален анализ и обосноваване на такава необходимост. Както е известно, кабинетът „Желязков“ беше отпуснал над 2 млн. евро за нови 16 щата във ВАС, но решението му беше отменено от служебното правителство. Сега се отменя и законовото основание за бъдещо такова решение. А с промените в ЗСВ се прекратява и делото на ВСС срещу решението на служебното правителство.

В ЗСВ е предвидено, че кандидатите за членове на ВСС трябва да имат поне 15 години юридически стаж. В тази връзка в проекта се пояснява какво се смята за юридически стаж – това е времето, през което лицето е работило като съдия, прокурор или следовател, хабилитиран учен или преподавател по юридически науки, или е заемало длъжност или е упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, както и признатият стаж по силата на ЗСВ или друг специален закон.

При избора на членове на ВСС от парламентарната квота и на инспектори от ИВСС, се предвижда Народното събрание да приеме правила, по които да се установи наличието на високи професионални и нравствени качества на кандидатите, „съобразно изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчитат тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет за спазване на принципите в Кодекса за етично поведение на българските съдии, респективно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи“.

Специализираната постоянна комисия на Народното събрание ще има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията към кандидатите за членове на ВСС и на ИВСС. Държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица ще са длъжни да окажат необходимото съдействие, предвижда още проектът.