Украйна няма кораби за поставянето на мини. Поставянето на минни заграждения трудно може да остане незабелязано от Руския военноморски флот, който има пълно превъзходство в Черно море. Не смятам, че опасността от плаващи мини е значителна. Няма място за паника, а за повишено внимание. Това заяви пред БГНЕС вицеадмирал Пламен Манушев, бивш председател на Комисията по външна политика на 44 Народно събрание.

С него коментираме разпространените съобщения за възникнала опасност от плаващи мини в Черно море.

Вицеадмирал Манушев заяви, че не е известно какви и колко мини са поставени.

„Искам да подчертая, че Украйна няма кораби за постановка на мини. Единственият кораб, който бе останал във ВМС на Украйна, бе фрегата „Хетман Сагайдачни“, който може на един заход да постави до 22 мини. Корабът обаче бе на ремонт в Николаев и на 3 март бе затопен от екипажа си. Други сили Украйна няма, но би могла да използва граждански кораби, които буксири или други приспособени с минни пътища. Това обаче не дава възможност за масово поставяне на минни заграждения“, заяви висшият военен.

Той отбеляза, че постановката на минни заграждения е дейност, която трудно може да остане скрита от руските сили, тъй като е специфична и сравнително продължителна и руският флот във всички случаи би възпрепятствал една такава дейност.

„Русия наложи морска блокада на Украйна още преди началото на войната на 24 февруари. Така че всяка една дейност в морето се контролира от руския флот, тъй като Москва има пълно превъзходство в морето пред украинските брегове“, подчерта вицеадмирал Манушев.

Той коментира какви образци мини са поставени или биха могли да се поставят пред украинските брегове.

„Такива могат да бъдат котвени мини руско и съветско производство от времето на Втората световна воина (мина образец 1908 година и мини КБ) и дънни мини. Котвените застават на позиция с котвено устройство и минреп (стоманена проволка), като се поставят на застанат на избрано удълбочение от повърхността. Тези мини наистина могат да се откъснат от котвата си при един щорм или ръждясали проволки. Тогава те могат да изплават и да се носят от течението. Дънните ми паднали дъното са неподвижни и единствено могат да бъдат изхвърлени на брега“, обясни вицеадмирал Манушев.

Той посочи, че теченията в тази част Черно море са от север на юг със скорост от 0.5 до 1.5 възела(1 до 2 км/ч).

„Тези течения биха могли да доведат пред нашите брегове плаваща мина, която да премине пред брега ни от Дуранкулак до Калиакра и от там до Маслен нос, тъй като течението се движи така. По нашият бряг от нос Калиакра до Маслен нос е малко вероятно да се срещне такава мина тъй като покрай брега е в обратна посока от юг на север. Опасността да отидат до Средиземно море е нищожна, макар че повърхностното течение в пролива е по посока от Черно към Мраморно море“, заяви военният експерт.

Той не смята, опасността от плаващи мини е значителна, но мореплавателите трябва да го имат в предвид.

„Формата на котвените мини е специфична сферична и се разпознава лесно. Такава мина би представлявала опасност за корабоплаването особено нощем, тъй като се забелязва трудно е невидима на радарите“, каза вицеадмирал Манушев.

„Мисля, че ВМС на Република България ще предприемат мерки за да намалят тази опасност. Добре е да се знае, че мини от Първата и Втората световна война продължават да излизат на брега ни през всичките години след тези войни след щорм или с захващане в рибарски мрежи и тралове. Смятам, че няма място за паника, а за повишено внимание и дано тази ужасна война да приключи по-скоро“, каза още вицеадмирал Пламен Манушев.