Огнян Минчев*

Неколкократно съм изразявал същата позиция - че включването на ДПС в мнозинството на "сглобката" е най-съществената от поредицата политически грешки, които доведоха до преждевременния колапс на правителството Денков-Габриел. Използвал съм по-деликатни изрази от г-н Чолаков за да не създам основания да ме обвиняват в политически пристрастия. Съдържателното реформиране на националните институции в антикорупционна посока и в посока предотвратяване на всяка злоупотреба с власт бе възможно и с обикновеното парламентарно мнозинство на ГЕРБ-СДС и ППДБ. Значими промени и в правосъдието, и в националната администрация можеше да бъдат договорени - макар и трудно - без претенциите всичко да се промени изведнъж и изцяло. От гл. точка на днешния ден приоритетът за промяна на конституцията изглежда още по-неуместен предвид високия риск съществена част от тези промени да бъдат отменени от Конституционния съд - за което има все по-нагнетени очаквания. 

Единствената промяна на конституцията, която бе категорично необходима и навременна бе текстът за промяна в статута на служебния кабинет. Концентрирането на безконтролна власт в ръцете на президента в условията на задълбочаваща се във времето политическа криза носи сериозна опасност от авторитарно управление и натрупване на предпоставки за отмяна на парламентарната република като форма на управление. Само че тази промяна в статута на служебния кабинет бе половинчата, противоречива и затова - подложена на риск от отмяна от конституционните съдии. Смислената промяна на конституционния текст би включвала пълна отмяна на института на служебно правителство и замяната му или с установената демократична практика - кабинетът в оставка да управлява до изборите и създаването на ново правителство, или учредяването на т.нар. "техническо правителство", излъчено от парламента след решението за избори. Най-лошата новина за тези конституционни промени, направени ВМЕСТО практична законодателна реформа на институциите е в това, че демократичните - реформистките сили не се учат от опита си и за втори път се провалят в осигуряването на необходими институционални реформи - след провала през 2015 г. При първия - неуспешен - опит стана очевидно ясно, че политическото представителство на олигархията не се бои от конституционни промени, просто защото може да ги заобиколи подобно на други законови разпоредби в държавата.

Условието за конституционни промени като ултимативен приоритет постави процеса на управление на кабинета Денков-Габриел и реформисткия дневен ред на това управление под контрола на г-н Пеевски, което за всеки непредубеден разумен човек още от самото начало означаваше неизбежно осуетяване на смисъла на тези промени. Не може да се очаква този, който е изградил със собствените си ръце пълновластна система на контрол върху държавата, да тръгне съдържателно и доброволно да я "реформира" - под какъвто и натиск да се намира. Намирам за необходимо лидерите на ППДБ да оценят публично и критично грешките в своята реформистка стратегия и да осведомят гражданите дали смятат да внесат промени към по-висока ефективност на политическите си платформи.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg