"Дълбоката държава" внушава, че македонците ще загубят идентичността си, ако постигнем споразумение с България. В Македония господства мнението, че България е виновна за всичко, а ние изпълняваме всичко, което ни е наложено. Антибългарската кампания в Македония не е спирала от края на Първата световна война през 1918 г., но през последните години е много жестока. В РСМ никой не знае какво означава идентичност. Дали това е общност или личностно чувство.

Това заяви в анализ за БГНЕС известният македонски журналист и публицист от "Трибуна.мк" Владимир Перев.

Целта на визитата на македонския премиер Зоран Заев в България и неговите срещи с премиера Стефан Янев и президента Румен Радев е да обясни на македонското общество, че РС Македония прави всичко, което се иска от нея, всички условия са изпълнени и ние отиваме в София, за да премахнем ветото и да тръгнем победоносно към Европейския съюз.

В РСМ никой не говори какво е изпълнено. Македонците дори не знаят коя е задачата, която трябва да се изпълни, колко и кои са тези задачи, в какъв срок трябва да се изпълнят. Имаме абсолютно мълчание по темата и всичко се свежда до работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, където сме се хванали за гушата чии са цар Самуил и Гоце Делчев. Това също е много важно, защото е в същността на българската позиция, нация и традиции. По същество в РСМ господства мнението, че България е виновна за всичко, а ние изпълняваме всичко, което ни е наложено.

Всички в РСМ оставаме с впечатление, че нито едно правителство досега не е искало да вкара страната в ЕС. Всички са искали да започнат преговори за членство, да се ползват от предприсъединителни фондове на ЕС, но да не се направи нищо за човешките права, за демократизирането на медиите, за плурализма. Всички са искали това да бъде подминато. Искали са да получат парите, те да бъдат усвоени с помощта на търгове и всички виждаме как изглежда Скопие. По тази линия настоящото правителство не се различава много от предходното на Никола Груевски, което беше брутално. Може би е по-меко, но превземането на медиите е същото. У нас няма медии, които да са искрено опозиционни на правителствената политика. Битката в РСМ е за докопването до властта, а не затова как ще се управлява и кои са стъпките, които трябва да се направят в отношенията с България, за да падне ветото и да се тръгне към ЕС.

Антибългарската кампания в Македония никога не е преставала от края на Първата световна война през 1918 г., но през последните години е много ожесточена. Тя почива на непознаването на проблема. Никой не знае какво иска България от РСМ. Никой не говори за нищо освен за историческите въпроси. Никой не знае, че в РСМ няма нито една българска телевизия, финансирана с пари от България, както има телевизии, които се водят за македонски, но се финансират от Сърбия. В РСМ въобще няма нито една българска медия, няма списания, няма вестници. Има един портал „Трибуна.мк“, който е нападан редовно. Никой няма представа какво трябва да се направи, освен това, което го говори властта. Винаги се тръгва от една позиция: ние не преговаряме, защото имаме червени линии и това са нашата идентичност, нашия език и нашето минало.

В РСМ никой не знае какво означава идентичност. Дали това е общност или личностно чувство. Ясно е, че в РСМ след Договора от Преспа, който не е подборно обяснен, ние не знаем дали сме македонци или северномакедонци. Не знаем дали говорим македонски език или северномакедонски език.

В България от първия момент, когато правителството на Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева поставиха конструкцията за преговорите, за съжаление, нямаше пътна карта, две неща бяха ясно признати на РСМ - че македонският език се говори, но той се говори в тази държава, която е създадена на 2 август 1944 г. в манастира „Свети Прохор Пчински“. Оттогава започваме с нашата съвременна македонска история. Никой не го оспорва това.

Да вземем изтърканата фраза за „дълбоката държава“, която е ръководена от Белград, Москва и дори от София. Тази дълбока държава направи страшно внушение, че РСМ ще загуби идентичността си и себе си, че ще й бъде отнето правото на език и държавност. Когато се подпише договора с България, няма да съществува македонския език и ще бъде забранено да говорим и пишем на македонски. Това е едната теза. Другата е, че хората, които поддържат ветото са проводници на руската политика и влияние в България и РСМ, че се работи РСМ по никакъв начин да не се приобщи към Европа, за да остане в положение, където ще бъде командвана от лоста на Москва Сърбия. Мисля, че ситуацията е точно обратната.

От друга страна руснаците и бившото съветско и сегашно руско разузнавания правят всичко възможно РСМ да влезе с всичките си конфликти с България в ЕС, тогава тя да бъде Троянският кон на Москва в Европа. Така конфликтите, които ще се пренесат на европейска почва между България и РСМ ще подкопаят сигурността на Европейския съюз.